Бомбардировките в медиите няма да спрат обедняването

Колко е важно да има война в политиката? Колко е удобно в пространството да се подхвърлят реплики между институциите, които да бъдат подробно разисквани по цял ден и цяла вечер? На фона на някои много интересни процеси, които разбира се остават някъде в страни от светлините на прожекторите. А народецът продължава да скача като ожилен, когато президентът каже нещо за Бойко, а не дай си Боже обратното…

Размърдахме прокуратурата, сякаш се връщаме не толкова назад във времето, когато Борисов бе главен секретар на МВР и громеше престъпността. Бойко беше навсякъде в новините, сякаш премиер, президент и правителство не съществуваха. Минаха тези години, ролите се обърнаха, но дойде време за нов герой. Главният прокурор не ви ли прилича на изгряващия актьор в ролята на Бойко Борисов от близкото минало?

Ревизията на прехода изглежда като сбъдната мечта за всички, които изтърпяха провала на своето бъдеще. Милиони напуснаха България, в която не виждаха реализация. Не само реализация, не виждаха начин за оцеляване. Тези, които останаха не свършиха кой знае какво. Сега възмездието изглежда близо, но и много далеч. Отговорност може да се търси след конституционни промени. Поредната химера, за която ще се поговори малко, а след това ще отмре в миманса. Въпросът е, защо се чака до сега, когато възможността за понасяне на отговорност дори не е минимална? Защо за двадесет години не се пристъпи към това действие? Отговорите всички ги знаем…

Престрелките по оста премиер – президент вече не са откъслячни залпове, а мощни бомбардировки. Какъв е смисълът от това за обикновените хора? И този отговор го знаем. Чудя се обаче за онези, които скачат като ожилени да защитават. Нека си го кажем направо. ГЕРБ опитва да реанимира глупостите, които извърши Росен Плевнелиев като хвърля камъни в градината на Радев. Използват се същите определения, които бяха използвани по адрес на Плевнелиев. „Разединител на нацията“. Дали е така или не, няма особено значение, неговият мандат завърши, а следите остават. Всеки може да съди по делата. Пред Радев остава не много време. Към този момент, той опитва да влиза в полето на вътрешната политика, там където по Конституция няма място. Основният въпрос е какво може да направи от позицията на ограничената от правомощия президентска институция? Политиката на дребно не е от полза на хората. Нито ГЕРБ ще изсветли образа на Плевнелиев, ако нарича Радев „разединител“ , нито БСП ще получи импулс ако приглася на президентската институция.

Ключови бизнесмени бяха „разжалвани“ след като години наред трупаха пари и влияние не без благоволението и на политическата класа. Е, и ? Всичко отдавна е изпито, но няма да бъде платено.

Войната между институциите се води в проценти. Излиза единият и казва: „Смъртността и бедността у нас са с най-големи проценти в целия Европейски съюз“. Другият отговаря: „Всяка година вдигаме заплатите с 10%“. Сякаш обобщението е най-приемливата форма за прикриване на реалните проблеми, които няма да бъдат решени с бомбардировки между премиер и президент, водени на медииното бойно поле.

Поле, което обикновено трябва да пита. Но, не попита как за два часа бе убедено „плаващото“ в момента мнозинство в НС, че България трябва да даде зелена светлина за смяната на валутата? Кой и как обясни не само на депутатите, но и на народа, какви са конкретните ползи, какви са конкретните опасения, какво можем да очакваме и имаме ли план Б? В такава конкретика – никой.

Пенсионерите получиха увеличение на пенсиите в началото на мандата на това правителство, а цялата стойност на предизборната програма, състояща се в 300 лв. минимална пенсия ще бъде достигната малко преди края на мандата, защото…идват нови избори.

Кой и как може да обясни това, което наричаме българска икономика? Гледайки отстрани, виждаме едни хора, които се опитват да „прецакат“ други. Ще купуваме ток, ще го препродаваме на производителите, които се оплакват, че цената е висока и това ще рефлектира върху крайния потребител. На пръв поглед едните са недоволни, че „мизата“ дори е малка, другите негодуват, че купуват скъпо, което означава, че…няма страшно, ще наваксаме от крайния продукт. И така всеки взема своето.

Нима на никой не му прави впечатление, че бизнесът плува в сиви води? Че работниците се назначават на граждански договори, други на трудови на 4 часов работен ден, а ако имаш късмет ще ти връчат такъв на минимални осигуровки. Едно питане! Как след време ще бъде попълнен пенсионния фонд? Разбира се – никак…

Войната между институциите трябва да спре. Не останаха актьори за запазените роли, които периодично отново излизат на сцената. В близкото минало с черен шлифер, днес с кежуъл кепе. Това, което искат обикновените хора не е бомбардировки в медиите, а достоен живот.