КАКВО ЧЕСТВА ДНЕС ФАНДЪКОВА? НЕ СЕ КАЗВА КОЙ Е ДЪРЖАЛ СОФИЯ НЕСВОБОДНА

Какво чества днес кметицата Фандъкова? „142 години от освобождението на София“. От какво е освободена – турско робство, или по-благозвучното за учЕното ухо – „владичество“, или „съжителство“/комшулук, както предлагат глашатаите на комшиите… за „присъствие“ не се сещам.

Не се казва кой е държал София НЕсвободна.

Но затова пък се казва кой я освобождава в типичния за 3 март поменик на народи. Непълен, между другото, Руската империя има далеч повече участвали народи в руската армия в нашата Освободителна война, но са изброени европейските, като че тогава да са били държави в коалиция с Русия. Впрочем не знам защо са пропуснати беларусите, що тъй?

„Тогава войските, водени от генерал Гурко, с руски, фински, полски, сръбски, румънски, черногорски, молдовски и украински войни“. „Войски“, не руска армия, да не се спомене, сакън! Пак да попитаме, когато говорим за победите на българската армия в Първа балканска война, примерно, изброяваме ли: българи, арменци, евреи, каракачани и прочее? Не, защото решението е на българския цар, както и София е освободена от Русия, войната е водена от руския император, а всички народи в руската армия са част от Русия.

Следва да узнаем на кого все пак дължим благодарност за София, ако не знаете, това са най-европейските дипломати, най-най, без тях София да беше опожарена от „турското командване“: „Да помним и смелите действия на италианския консул Виторио Позитано и вицеконсулите на Франция и Австро-Унгария Леандър Леге и Йозеф Валдхард, които предотвратяват опожаряването на София, като отказват да напуснат града. Решението на турското командване при отстъплението им е София да бъде запалена, а складовете с боеприпаси – взривени“.

София на 4 януари 1878 година е село, конак и останките от Света София… и изброените дипломати са подминавали руините на православния храм и не са се сещали, че трябва да бъде възстановен. Но това са подробности.

Фандъков стил, Плевнелиефф стил… Превити гръбнаци под знака на мира сего, при това доброволно, без да има указания от недовършената кула в Страсбург например…

Днес на Докторския паметник на загиналите руски лекари в Освободителната руско-турска война 1877-1878 има цветя, цветя и гълъби – българите помнят.

Коментарът е от Фейсбук профила на Проф. д-р Дарина Григорова

Заглавието е на редакцията