ТАКА МИНАВАТ ВЕЧЕ 10 ГОДИНИ НА БЕЗВРЕМИЕ
Всъщност – това е тяхната рецепта, така минават вече 10 години на безвремие:
Управлява се некомпетентно, пораждат се беди и кризи, разтичват се постфактум, източват се пари от данъкоплатците и се изсипват в пясъка на безхаберието. един милион, два милиона, пет милиона, тридесет милиона…
Изпитана формула – не се вземат мерки, например, по отношение на хвостохранилище, става бедствието, загиват хора, властта слага загрижената, небръсната уж от тревоги физиономия, обува ботуши и отива при пострадалите, раздава им пликове с по 100 лева като за Бог да прости – и то с пари взети от данъкоплатците и връчени на онези от тях, които са останали живи след собствената ѝ немарливост.
Няма прогнозиране, няма предвиждане, няма ранно сигнализиране, няма превенция, няма про-активно поведение, няма контрол, няма наука, няма диагностика на уязвимостите.
Има тичане след събитията, реагиране като се обърне колата, действия след дъжд качулка, хвърляне на пари на вятъра и на прах в очите на хората.
А че плащаме тройно и четворно за нещо, което можеше да се избегне – майната му, важното е едни пари да се въртят, да има за всички ключови фактори по веригата, независимо власт ли са или опозиция. така и опозицията сита, и властта цяла.
Насим Талеб въведе понятието „черен лебед“ – събитие, което се случва внезапно и последствията от което са огромни.
Когато една държава е без държавност, когато няма ефективна система за управление на рисковете за националната сигурност, за сигурността на самата нея, на обществото и гражданите, тогава непрекъснато черни лебеди я хващат по бели гащи.
А тя ръси милиони за успокоение на обикновените хора, съдрани от кожите на същите тези обикновени хора.
И е толкова загрижена за тях, че даже преиграва в тази си имитирана и симулирана загриженост.
Поне да бе казала веднъж Извинявайте, обикновени хора, че ви скапахме живота!
И да си бе взела поуки, че така държава в Обществото на рисковете не се управлява. И че така, както управлява тя, властта, сама се превръща в риск за обществото.
Коментарът е от Фейсбук профила на Николай Слатински – доктор по математика и професор по национална и международна сигурност и един от водещите български специалисти по проблемите на сигурността, отбраната, обществения ред. Преподава във ВА „Г. С. Раковски”, УНСС, СУ „Св. Климент Охридски” и НБУ. Автор е на 6 книги и десетки научни публикации. Бил е народен представител във Великото и в XXXVI народно събрание. Работил е като секретар по националната сигурност на президента Георги Първанов в периода 2002—2006 г.
Заглавието е на редакцията
Последни коментари