Как ще дочакаме вълнуващия положителен обрат?

И.Михайлов

Живеем във време, което до голяма степен показва, че съществуването на съвременния човек е изградено на основите на компромиса. Или по народно казано: “едното винаги е за сметка на другото”. Днес сме изправени пред дилемата да оцелеем без да работим или да работим, без да знаем  дали със сигурност ще оцелеем. Изглежда това е главният въпрос, който вълнува масите след като светът бе скован от пандемията на коронавируса. В следващите няколко реда ще разгледаме какво се случва у нас, но и отвъд нашите граници, защото и сами виждаме, че в условията на глобалната зараза, ефектът на доминото е движещата сила.

 У нас. Бизнеси фалират, бюрата по труда се пълнят. Хората са изправени пред огромно затруднение и несигурност в утрешния ден. Работодателите получиха предложение за икономически мерки, които да направят така, че за периода от извънредното положение да продължат да съществуват. Ясно е, че големите ще оцелеят, за малките дори 60/40 не е вариант. Какво обаче може да се направи в сегашната ситуация и кой ще поеме отговорност да раздаде още пари? Без никакво съмнение обществото ни е разделено на две. От едната страна са тези, които разчитат на първо място на здравните мерки, като единствена алтернатива за оцеляване и тези, които искат по-либерален подход, за да може икономиката да продължи да функционира дори на по-бавни обороти.

 Първата хипотеза. Имаше държави, които опитаха по-либерален подход. Резултатът: Въвеждане на строги мерки за социална изолация, карантина. Сред тези, които опитаха тази тактика бяха страни като Великобритания, Австрия, Германия и т.н. Държави, които разполагат с по-мощни икономики и по-добре развито здравеопазване от България. Какво се случи? Колапс на здравната система в Италия и Испания, страната на “неограничените възможности” САЩ, също сериозно се задъхва. Липсват респиратори, достатъчно боеспособен медицински персонал и леглова база. В САЩ потвърдените случаи към днешна дата са 367,719. В Испания 140,510. Италия 132,547. Това са страните, заемащи челото на потвърдени случаи. Статистически погледнато, това е не чак толкова голям процент от населението, но фактически достатъчно, за да може здравните системи да претърпят сериозен трус и недостиг на основни пособия, с които да се противопоставят на новия вирус.

 Погледнато от нашата „камбанария“. Затворихме се сравнително добре още при първите индикации, че заразата идва. Снощи затворихме границите си. А дали не трябваше да е в обратен ред? Икономиката изпитва затруднения, но здравната ни система все още “диша” сравнително самостоятелно. Какво би се случило при обратната хипотеза на по-либерално отношение? Можем ли да гарантираме, че здравните ни заведения имат достатъчно технически и човешки ресурс, за да поемат хората, които ще покажат симптоми и трябва да бъдат хоспитализирани? Какво би се случило с кардиологичните отделения, тези на хемодиализа и онкологичните отделения? Ще могат ли да функционират достатъчно адекватно, за да не повишим смъртността си и по показател на хората, които страдат от такива заболявания? Въпрос, който тук-там се прокрадва в пространството, но сякаш на брифингите и в телевизионните студия гледната точка е фокусирана върху частния случай. Върху това, кое изказване откъде идва. Ако идва от Борисов, то за половината от населението е правилно, ако идва от доц. Мангъров – обратното. В тази специфична ситуация хората са разделени на два сектора. Наподобяват тълпа от “ултраси” , които вярват само на собственото си обеждение и на изказванията от “правилния” лагер.

 В световен мащаб някои икономики са добре развити, държавите имат възможност да дотират бизнесите с огромни постъпления, които биха осигурили ”апаратно дишане” за известен период от време. Но и то не е  безкрайно, Доналд Тръмп говореше за 3 месеца в началото. Сега преструктурира компании гиганти да изработват апарати за обдишване. Хоп! Отново стигаме до недостиг от респиратори.

 В България бе измислен механизъм, който по своята същност е спорен, но ако нямаме друг вариант? Ако годините, в които бизнесът се бе ориентирал в сивия сектор, бе внасял осигуровки, работниците бяха назначавани на реални трудови договори на 8 часов работен ден, а не на граждански и такива на 2-3 и 4 часа? Имаме ли хипотеза колко пари не са влезли в държавната хазна, които при малко повече далновидност и добро стопанисване можеха да влязат в употреба в днешната ситуация? Сега сме изправени пред избора да вземем още един заем от 10 млрд. Потвърждава се старата максима, че банките винаги ще са добре… В момента тези, които нямат пари могат да вземат безлихвен заем, но какво от това? Още един заем или шанс да оцелеем? Ами, ако след този еднократен безлихвен заем се наложи да вземем още един? Въпросите са логични, но се надяваме те да бъдат оправдани със ситуацията на извънредното положение и след това всичко ще мине. Което ни връща в началото…дали “оптимистичният вариант” ще сработи на базата на социалното изолиране? Изборът отново е обвързан с това коя агитка ще вика по-силно. От едната страна ще кажат: “Давайте, трябва да се спасим”. От другата: “Трябва да се спасим, но заробваме децата си за години напред”. И от двете страни са прави, защото този избор на практика не е избор. Това ще бъде наложително решение ако ситуацията не претърпи някакъв вълнуващ положителен обрат.

 А такъв поне за момента не се очертава. Дори няма кой ситно да го щрихова. Прави ли ви впечатление какво се случва с мощните корпорации? Със Световната здравна организация? С големите фармацевтични гиганти? С космическите технологии? Мълчание. А трябва да се питаме: Какво ще измислите сега? Нали бяхме изключително напреднали? Защо никой не може да се нагърби с отговорност на базата на онзи напредък, който до скоро пропагандирахме, за да намери лекарство? Да измисли ваксина? Да свали срока за тяхната изработка? Или този медицински, технологичен и всякакъв друг напредък се отнася само до това да изработим телефон, кола, бойлер и печка, които ще работят за срок между 2 и 5 години, зависи от гаранцията, а след това ще трябва да си купим нови, защото така действа системата. Какво чухме от СЗО? Един разклатен ръководител на организацията в лицето на Тедрос Адханом Гебрейесъс, който ни посъветва да си стоим у дома. Извинете, това може да го каже “всяко хлапе”. Къде са решенията, къде е опитът? Къде са антителата от излекуваните към този момент, защото според статистиките има такива?!

 И вглеждайки се към тези няколко реда, логично изниква въпросът: Как обществото може да бъде обединено в подобна ситуация?

 Отговорът е съвсем лесен: “Няма как”. И не защото хората са безотговорни. Времето тече, постепенно ще трябва да вземем решение дали да спасим икономиката или да останем предпазливи, за да минимизираме щетите. Това е същата дилема на държавническо ниво, както тази, която стои пред народа. “Как да оцелея, когато парите ми свършват, а аз не работя” или “Как да работя ако не оцелея”?

На практика сме изправени пред съвременната трактовка на вечния въпрос: “Да бъдеш или да не бъдеш” .

 А политическото бръщолевене на което отново ставаме свидетели, дори и в извънредната ситуация няма да помогне. Ще помогне само за едно. За по-голямата фанатизация на двата “ултрас-лагера”, които се оформиха у нас. По своята същност и фанатични възприятия на посланията, те са точно такива. Не, че е лошо…

Футболът е социален феномен, сега обаче и него го няма… Така, че как ще дочакаме вълнуващия положителен обрат?