Костадинов: Вагоните на БДЖ приличат на кофи за боклук 

„Утре започва работата на новия парламент, и тъй като не бързам, реших да пътувам за София с влак.

Ще споделя накратко впечатленията си, защото отдавна не бях пътувал така и очевидно са настъпили много промени.

1. Както казах, не бързам, затова се качих на влак. Пътят до София е точно седем часа и половина. От повече от 20 години няма експресен влак и ако имате бърза работа, влакът не е вашето средство за превоз.

2. На жп гара Варна сутринта имаше цифром и словом 10 души. С наближаването на отпътуването перонът малко се пооживи, но в крайна сметка в момента в целия вагон я има 20 души, я не. С две думи – влакът е почти празен.

3. Композицията има само 3 вагона. Когато бях студент и пътувах кажи речи всяка седмица с влака, толкова вагони имаха само пътническите влакове. Експресите и бързите влакове имаха двойно и тройно повече вагони. Но пък като няма пътници, няма да има и вагони, логично.

4. Вагоните нямат нищо общо с тези преди. Старите вагони бяха с отделни купета, новите са като автобуси, купета няма. Така преди се возехме само в пътническите влакове, сега очевидно това е „европейски“ стандарт.

5. Самите вагони отвън са силно изрисувани и нацапани с поне 5 слоя графити и нецензурни надписи, каращи ги да приличат на кофи за боклук на колела. Очевидно това не прави впечатление на никого.

6. Да се върна на жп гарата. Запустяла е, празна, с неработещи магазинчета, ръжда и олющена боя навсякъде. А това е гарата на третия по големина град в България…

7. Същата е картината и по останалите гари по пътя – разруха, разруха и разруха. Паднали покриви на гарите, буренясали перони, ръждясали табели и почти никакви хора. България, гледана от влака, прилича на декор от филм за зомби-апокалипсис. Единствената утеха е разкошната ни природа, която, честно казано, категорично не заслужаваме да притежаваме.

8. Накрая, като финал, през по-голямата част от пътя покритието на мобилните телефони е екзотика. Ползването на интернет и телефонни разговори не е невъзможно, но е приключение, изпълнено с много силни усещания и най-добри пожелания към майките на мобилните оператори, БДЖ и каквото още се сетите.

Това е положението. Разруха, упадък и бавно, незабележимо гниене на всички тъкани на държавността. На половината българи не им пука за това, на почти всички от другата половина дори им харесва и наричат това „прогрес и напредък в Клуба на богатите“.

Остават 138 000 българи, на които това не само, че не им харесва, но и се борят да го променят. И точно поради тази причина ние, възрожденците, сме наричани как ли не – луди, радикали, крайни, опасни. Защото искаме нещо много опасно в едно умиращо и деградиращо общество. Искаме да живеем достойно в свободна и независима България. Нещо, за което няма да спрем да се борим, независимо от всичко!“

Това написа председателят на „Възраждане“ Костадин Костадинов във „Фейсбук“.