Петковден е!

Българската православна църква почита днес паметта на Света преподобна Параскева-Петка Епиватска (Търновска).

Преподобната Петка е родена в град Епиват на Мраморно море през XI век. Води благочестив живот, а след кончината ѝ нейните мощи, които притежават целителна сила, се превръщат в символ на борбата за съхраняване на християнската култура от ислямската асимилация.

Света Петка е една от най-обичаните и тачени светици в България, закрилница на народа.

През 1238 година цар Иван Асен II пренася мощите в Търново, където се пазят до превземането на града от турците. След дълги странствания през 1641 година мощите на светицата са положени в катедралата в румънския град Яш, където са и досега.

Петковден се смята за завършек на лятото и есента, а с това и на активния стопански цикъл. Народът отбелязва Петковден като начало на зимните празници. По традиция се правят курбани, сборове и служби за здраве и плодородие.

В някои региони на България Петковден е женски празник, защото светицата закриля жените. След литургията най-възрастната жена коли петел или кокошка, от които се вари курбан, като това става на високо място или край извор с целебна вода, посочен от светицата. Свещеникът освещава курбана и започва женският празник. Празничната трапеза включва още овче месо, яхния с праз, сарми. Приготвят се погачи с мед, наречени на светицата.

Хлябът и къщата трябва да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата.

Между Петковден и Димитровден не трябва да се засажда нищо, защото засятото след Петковден няма да даде плод.

Според народните вярвания следващите 12 дни до Димитровден са лоши, предстои преход към мъртво зимно време. Светът става опасен, неподреден и хаотичен, прекрачван от отвъдните сили.

Не се започва нова работа, защото ще завърши неуспешно.

Именици днес са всички, които носят имената Петка, Петко, Петкана, Пенко, Петя, Петьо, Параскева, Параскев, Парашкев, Паруш, Параска.