ВАЛЕНТИН ВАЦЕВ ПРЕД VESTONOSEC.BG: ТРЪМП НАПРАВИ ГРЕШКА С ИРАН. МОЖЕ ДА ИМА ИЗНЕНАДА С ИМПИЙЧМЪНТА (ВИДЕО)

– Г-н Вацев, сериозен ли е конфликтът между САЩ и Иран?

Януари 2020 е много по-нервен от декември 2019-та. Това е централната тема. Американският президент Доналд Тръмп направи грешка, което е нещо много по-лошо от престъпление, както дефинираха всички неговите действия. В голямата политика грешките са много по-лоши от престъпленията. Мога да опиша ситуацията в четири точки.

Първата е:

Ген. Сюлеймани беше и си остава ирански национален герой. Той беше верен на шиитската кауза. Именно той бе архитекта на огромното шиитско-иранско влияние в Близкия Изток. Не е единсвеният, но е един от няколкото архитекти. Още приживе получи най-високото звание в шиитския ислям – „Шахид”. Наричаха го „жив шахид”, но вече е само шахид.

Няма никакво съмнение, че посмъртно ще получи най-големите почести и уважение по най-високата скала в иранското общество. Имаше отправени предложения към него за политическа кариера, но той категорично отказа и заяви, че ще бъде воин до последния си ден. Точно така се получи в последствие.

Ако в София имаше лица от мъжки пол, имам предвид, че ако в правителството имаше лица от мъжки пол, то те вече щяха да са поднесли своите съболезнования в Техеран. Уви, за нас е по-лесно да обявим Иран за терористична държава, за да сме по-добре с Вашингтон.

Точка втора:

Ген. Сюлеймани изпълни своя патриотичен дълг. От друга страна, Доналд Тръмп също изпълни своя патриотичен дълг. Накратко казано, изглежда че дълг на всеки американски президент е да убива враговете си където ги намери. Всякакви морални обвинения и идеологически закачки с президента са неуместни. Той действа като патриот на своята държава. Проблемите идват след това.

Точка трета:

Има много неясни моменти в техническите обстоятелства около смъртта на достойния генерал. Едната хипотеза е, че той е жертва на предателство. Предполагам, че в Техеран вече знаят истината, но те са такива хора, които никога няма да я кажат. Другото предположение ми се струва по-реалистично. В него се гори за това, че американските и израелски тайни служби са го държали дълго време на мушка и са го следили. Затова той се осъзнаваше като „шахид” (човек, който всеки момент може да умре) и затова бързаше да свърши колкото се може повече работа. Успя да направи достатъчно приживе. Беше откровен, съзнателен и ужасно ефективен враг на Америка. Добре въоръжен враг на Америка.

Може да се каже, че почти нищо важно не може да стане в Близкия Изток ако за това няма съгласие от Техеран. Обстоятелствата са твърде неясни. Как може да са го предали, след като той бе идеологът на разузнавателно-диверсионната дейност на Иран? Такива хора умеят да се пазят, а тук го намериха… Ако приемем втората хипотеза, че отдавна е следен, тогава следващият въпрос е: Защо точно сега? Това винаги е централният политически въпрос!

Точка четвърта ( най-важна)

Ако приемем, че има случайности и той е бил случайно открит? Късметлийски успех на разузнаването, което разбира, че след два часа на дадено място ще премине най-големият враг на държавата Америка, какво следва? Предаване на информацията до главния командващ на разузнаването, който запознава президента със ситуацията и поставя въпроса: „ Шефе, какво да правим? Имаме възможност да го убием.”

Тук идва и интересеното. Ако Тръмп беше Сталин, то със сигурност сцената би се разиграла по следния начин: „Няма съмнение, че ще го убием, но не сега, а по-късно, когато аз ви кажа, защото сега не е подходящо”. Но, ако Тръмп бе постъпил по този начин, от ЦРУ щяха да започнат да пишат доноси срещу него. Знаете, че големите чинове в тази агенция са на страната на демократите и на няколко пъти вече открито участват в битката срещу Тръмп. Той е в ситуацията, в която го очаква „импийчмънт”. Освен това е и в предизборна кампания.

-Така както развивате своята теза излиза, че той е допуснал грешка, но не е имал избор?

Мисля, че е имал избор. Ако наистина това е случаен успех на разузнаването, което е напълно възможно, то той е имал възможност да откаже такъв развой. Няма как да не се е сетил, че ако откаже тази акция има сериозна възможност да го изкарат не само агент на Путин, но и агент на Иран. Нали си спомняте, че цялото вайкане около „импийчмънта” започна с едно анонимно писмо на някакъв „висок” държавен служител, който се оплакал, че Тръмп прави лоши работи с украинския президент? Но, тъй като Тръмп не е Сталин и не може да си позволи да играе по своите правила, е трябвало да действа по тези на службите. Това е по хипотезата за случаен успех на разузнаването.

Втората хипотеза. Ако е дълга разработка, ако е бил под прицел? Защо точно в този момент е решил да действа? Напомням как ярко бе акцентирано лицето на Хилъри Клинтън, когато убиваха Осама Бин Ладен. Друг е въпроса дали убиха него или изобщо убиха някого. Помня как г-жа Клинтън знаеше, че й предстоят политически битки и тя се показа пред медиите, и създаде усещане пред народа, че се приобщава към убийството на главния враг по това време на САЩ. Предполагам, че президента е решил, че това е момента да събере точки. Момент на предизборна кампания, предстои „импийчмънт”. Това не е съвсем умно. Тръмп осъзнава, че в негов интерес , в интерес на цяла Америка е да не отваря истинска война срещу Иран. В интерес на Иран е да не бъде обстрелвана с американски ракети. Никой няма нужда от война, още повече иранската страна, защото делата в Близкия Изток се развиват превъзходно за тях и имат възможност да увеличат още повече своето влияние. В Техеран се нуждаят от грешките на САЩ такива, каквито ги правеха непрекъснато до този момент. Никой не е направил толкова добрини на Иран, колкото Белия дом. Помним, че 8 години Иран воюва със Саддам Хюсеин и не успя да направи нищо. На няколко пъти Техеран организира шиитски въстания в южен Ирак, а южен Ирак е шиитска зона. Нищо не се получи, Саддам ги побеждаваше винаги. Накрая дойдоха американците, свалиха своята агентура в лицето на Саддам Хюсеин, с което на практика свършиха работата на Иран. Това бе и най-големият празник за Техеран. Никой не е направил толкова добрини за иранските ръководители, колкото американските правителства през последните 20 години. Това бе забелязано от Израел, защото на няколко пъти изпращаха делегации да обясняват на американците, че правят големи грешки, които не са взаимно изгодни в тяхното партньорство.

-Какво можеше да направи Тръмп, за да не определяме действията му като грешка?

Можеше да осъзнае, че един генерал повече или по-малко не променя реалното съотношение на силите в Близкия Изток. Той знае, че цялата активна политика на САЩ по това направление е провалена. От грешките на тази американска политика печели Хизбула, печели Иран, печели вече и Кремъл, и е дошло времето, в кеото те лека по лека трябва да започнат да се измъкват. В името на временни политически ползи не бива да се разклаща още повече обстановката на изток. Гласуването, което предстои в горната камара на парламента не е съвсем толкова безспорно, колкото твърдят поддръжниците на Тръмп. Работата е там, че Тръмп има срещу себе си „дълбоката държава”, която от много отдавна не обръща внимание на разликите между демократи и републиканци. В сената мнозинството на Тръмп е по-скоро формално. Той трябва да го опази при гласуването. Не всички републиканци в сената са твърди привърженици на Тръмп. Дори и самият президент знае, че напрактика е външен човек сред републиканците. Той принуди ръководителите на Републиканската партия да го излъчат като техен кандидат, дори ги заплаши. Тръмп е “newcomer” в американската политика. Вероятно все още не знае, а и няма кой да му каже, че по правило републиканците никога не развалят отношенията си с аятоласите в Техеран. Че това е присъщо по-скоро на демократите.

-Т.е. може да има сериозни изненади с импийчмънта?

Точно така. Този момент е много нервен за Тръмп. Вероятно това го е подтикнало да прави такива смели и необмислени ходове. По-притиснителното е, че може би и никой не му е казал, че от тези негови действия няма никакъв смисъл. Ако реакцията на Русия и Китай в този момент е предвидима, то забележете водещите държави от ЕС. Говоря за Германия и Франция. Ясно е, че в София никой няма да се сети да изкаже съболезнования на Техеран, но в Европа вече го правят.