101 години от Арменския геноцид в Османска империя

Днес Армения и арменците по цял свят отбелязват 101 години от началото на Арменския геноцид в Османската империя през 1915 г., предаде ТАСС.

Над 1,5 милиона арменци са избити от османците по време на Първата световна война. Днешна Турция отхвърля определението за геноцид и намалява значително бройката на убитите.

Арменските ръководители, начело с президента Серж Саркисян и патриарх Карекин Втори, ще посетят мемориалния комплекс в памет на жертвите на хълм в столицата Ереван.

Специален гост ще бъде американският актьор Джордж Клуни, който е виден застъпник за признаване на масовите убийства за геноцид.

Припомняме, че миналата година българското народно събрание не призна „арменския геноцид“, а „масовото изтребление“ на арменци. Това стана след настояване на Бойко Борисов, защото „няма друг вариант“.

След продължили три часа ожесточени дебати ГЕРБ предложи да бъде направена редакция във внесено от „Атака“ проекторешение и вместо „геноцид“, бе записано „масово изтребление“ на арменците (1915-1922 г.) в Османската империя.

Поправката мина със 142 гласа „за“, 12 „против“ и 4 „въздържал се“. Подкрепата дойде 68 от ГЕРБ, 29 от БСП, 13 от Реформаторския блок, 15 от Патриотичния фронт, 8 от БДЦ, 8 от АБВ и един независим. Против бяха 10-те депутати на „Атака“, един от БСП и един независим. И четиримата, които се въздържаха, бяха от Блока.

С отпадане на текстове от Решението за признаване на масовото изтребление над арменците в Османската империя, които се позовават на конвенции на ООН и говорят за геноцид, се отнема правото на представителите на арменската общност по съдебен път да търсят своите интереси, заяви тогава заместник-председателят на парламентарната група на „Атака“ Десислав Чуколов след приемане на документа. Все пак той оцени решението като „една победа за българските арменци и за нас от „Атака“, въпреки орязването на важни термини“.

От турското външно министерство коментираха, че българското признание на избиването на арменците е под влияние на „ултранационалистическата“ партия „Атака“ и това решение ще се отрази негативно на отношенията между Турция и България.

Признаване на арменския геноцид е дългогодишна битка на формацията на Волен Сидеров. Подобно решение партията предложи девет пъти за 10 години, но то беше отхвърляно почти без обсъждане.

Повече от 25 страни по целия свят осъдиха чрез парламентите си като престъпление срещу човечеството арменския геноцид, настояха Турция да признае извършеното варварство и да поиска извинение от арменския народ. Сред тези държави са Франция, Русия, Гърция, Кипър, Канада, Ливан, Белгия, Уругвай, Аржентина, Швеция, Уелс, Холандия, Словакия, Литва, Венецуела, Полша, Чили, Бразилия, Боливия, Шотландия, Швейцария.

Геноцидът над арменците бе признат и осъден и от влиятелни международни организации като Световният съвет на църквите и Европейския парламент. На 18 юни 1987 г. Подкомисията на ООН по правата на човека и Европарламентът приеха решение за признаването на Геноцида над арменците в Османската империя (1915-1917). Същата година Съветът на Европа прие решение, съгласно което отказът на днешна Турция да признае факта на престъпното деяние, осъществено от правителството на младотурците, е непреодолимо препятствие по пътя за членството на Турция в ЕС.

През 2008 г. за първи път множество общински съвети в различни градове на страната – Варна, Пловдив, Бургас, Русе, Шумен, Бяла, Видин, Стара Загора, Кюстендил и други, общо 18, признаха и осъдиха деянието, извършено преди 101 години в Османската империя.

Кратка история на зверствата над арменците в Османската империя:

През нощта на 24 април 1915 г. полиция нахлува в домовете на видни арменски интелектуалци в Константинопол и ги арестуват. Само за няколко дни над 800 души – писатели, поети, журналисти, политици, лекари, адвокати, учители, свещеници, дейци на изкуството, са изпратени в централния затвор на турската столица. Жертва на тази първа вълна на изтребление стават светилата на арменската литература, музика, драматургия, поезия, най-големите умове на арменския народ.

След разправата с цвета на арменската интелигенция в Константинопол и на други места, идва ред на арменското население и в турските провинции. Настава невиждана етническа чистка, стотици хиляди арменци са избити, а онези, които оцеляват в кошмарните дни, са прогонени от родните си места. На депортация е подложено цялото арменско население. Огромни маси от хора – предимно жени, деца, стари и немощни хора (голяма част от мъжкото население между 18 и 45 г. предварително уж е мобилизирано за война и изтребено още в казармите), биват изтласкани към сирийската пустиня. Онези, които не са убити, умират от глад, болести, изтощение, изнасилвания, издевателства…

Загиват милион и половина невинни хора. Планът на младотурските ръководители и идеолози като Таляат паша, Енвер паша, Джемал паша, Наим бей е осъществен с изключителна жестокост. По турските земи не остава и помен от присъствието на арменците. Спасяват се малцина.

Оцелелите, спасили се като по чудо от кланетата през 1915-1917 г., търсят пристан в други държави. Част от тях намират подслон и у нас, в България, която им отваря приятелски вратите си, за да ги приюти и да им даде шанс за нов, спокоен живот. Цар Фердинанд издава специален указ за приемането на арменските бежанци през 1915-1917 г., по-късно така постъпва и синът му Борис ІІІ, както и правителството на Александър Стамболийски. През 1922 г. България отваря границата си и без колебание приема измъчените и останали без дом и имущество арменци, които се опитват да намерят спасение от кървавите турски отряди. Няколко десетки хиляди бежанци преминават през този период през родината ни, някои от тях се установяват тук завинаги, а други продължават към други държави. И днес техните потомци с благодарност произнасят името на България, защото не са забравили, че в един отчаян за техните предци миг, това е страната, приютила ги по братски.

Около 15 000 души се включиха във факелно шествие до мемориалния комплекс снощи – в навечерието на официалното отбелязване на трагичната годишнина. Участниците в демонстрацията символично изгориха турско и азербайджанско знаме., предаде АП, цитирана от БТА.

По-рано този месец се стигна до най-тежката ескалация на насилието между Армения и Азербайджан заради Нагорни Карабах от сключването на споразумение за прекратяване на огъня през 1994 г. Убити бяха около 110 души, сред които десетки арменски войници, както и цивилни.

Нагорни Карабах, населен преобладаващо с арменци анклав в Азербайджан, се отцепи след кръвопролитен конфликт, в който загинаха около 30 000 души, в края на 80-те и началото на 90-те години на 20-и век. Сепаратистката област е поддържана от Армения.