На фона на откритите заплахи на Реджеп Тайип Ердоган да „потопи Европа в емигрантското цунами”, резултатът от срещата е победа за Анкара. Макар че след атентатите, в които загинаха 34 и бяха ранени 62 турски военни, тя стана още по-агресивна.

Не остана обаче длъжен на Ердоган, както и на Ангела Меркел унгарският министър-председател Виктор Орбан. Той нарече илюзия германската надежда, че Турция, срещу помощи и 3 млрд. евро ще спре бежанците и напомни за обявения референдум в Унгария за разселването им там.

Но забрави да спомене как през 2012г. прецака Баку и Анкара с почти същата сума – тогава те изкупиха държавните облигации на Будапеща – срещу освобождаването от затвора на азерския терорист Рамил Сафаров (който все някой ден ще си намери майстора, както Талаат Паша, Енвер Паша, Джамал Паша). Реджеп Тайип Ердоган и Илхам Алиев тогава хвърлиха пари на вятъра. А Виктор Орбан за пореден път доказа, че го интересуват само националните интереси на Унгария.

Ангела Меркел разкритикува източно-европейците за проявения изолационизъм. Участниците в срещата призоваха към съгласие между ЕС и Вишеградската Група и съхраняване на единството.

В Чехия и Словакия има конфронтация между президентите и министър-председателите. Чешкият президент Милош Земан другарува с Путин, ненавижда САЩ, не пуска американския посланик в двореца „Храдчани” (и Росен Плевнелиев). Той на 9 май, на Червения Площад, уважи загиналите бойци от Червената Армия, с уточнението, че без техния подвиг, сега щеше да говори на немски.

За разлика от президента, чешкият министър-председател Бохуслав Соботка изглежда идеален европейски бюрократ. Сега обаче подкрепи усилването на пограничния контрол и подразни Брюксел.

Милош Земан на 9 май на трибуната на Мавзолея беше в компанията на словашкия министър–председател – ляво-центриста Роберт Фицо. Той не крие симпатиите си към социалистическото минало на Чехословакия и изразява признателност към съветските воини, спасили словаците от унищожение, след потушаването на Словашкото Национално Въстание. А президентът Ондрей Киска се старае да бъде по-голям европеец и американец, отколкото мнозинството от словаците.

Изборите в Словакия са скоро и президентът Киска, министър-председателят Фицо и приятелят ми от студентските години – бившият вицепремиер Павол Руско, ще минат през „вот на доверие”.

Словаците са пострадали не толкова от немците, колкото от унгарците, присъединили южната част на страната, населена с техни съотечественици. И Словакия, и Унгария са съюзници на Третия Райх и воюват на Източния Фронт.

За разлика от унгарците (показали чудеса от храброст, по време на „Марша на Честта” и защитата на Райхстага), цели словашки съединения преминават към Съветската Армия. Докато словашкото командване не вдига въстанието в Банска Бистрица. (Завършилият Икономическия Университет във Варна, после професор в Банска Бистрица Емил Хеленек упорито разпространява истината за въстанието, опровергавайки версията, че е ръководено от генералния секретар на ЧКП и президент на ЧССР Густав Хусак, заедно с Карол Шмидке и Ладислав Новоместки).

По време на мандата на Фицо, отношенията между Братислава и Будапеща удариха дъното. Подобряването им започна със затоплянето между Будапеща и Москва. Когато Виктор Орбан започна да посещава Кремъл, а Путин – Будапеща, на унгарския министър-председател му беше дадено да разбере, че на фона на традиционната вражда с Румъния, Сърбия и Украйна, ако не се помири със Словакия, ще се окаже в положението на комунистите от времето на Унгарската Съветска Република. Тогава Ленин и Троцки едвам измъкват Бела Кун, Шандор Радо, Тибор Самуели, академик Варга и останалите 400 от обкръжената Будапеща.

Посещението на унгарския министър-председател в Москва допринесе за диалога между Руската Федерация и Вишеградската група. То беше планирано веднага след срещата в Прага, като по този начин, на практика, и Путин участва в нея. Макар, че той се дистанцира от основната тема, заявявайки намерението си да не се меси в решаването на проблема с мигрантите. Подчерта, че е нужно да бъдат възстановени разрушените страни в Близкия и Средния Изток и Северна Африка, а затова е необходимо да бъдат унищожени терористите-ислямисти. Тогава хората ще могат да се върнат по домовете си и да започнат мирен, нормален живот. И ще оставят европейците на мира.

Путин и Орбан обсъдиха възстановяването на диалога Руска Федерация – Европейски Съюз. Домакинът подчерта усилията на госта в това отношение и обяви за безсмислено снемането на санкциите да се свързва с Минския Процес, защото Русия не е страна по него.

Гостът, от своя страна, благодари на домакина за желанието за разширяване на сътрудничеството между Москва и Будапеща. Той обяви за провалена политиката на ЕС на санкции срещу Руската Федерация и по въпроса за имиграцията, като подчерта, че без сътрудничество с Москва, този въпрос не може да се реши. Също така, Орбан подкрепи действията на руските Въздушно-Космически Сили в Сирия.

Виктор Орбан и полската му колежка Беата Шидло демонстрират изолационизъм по отношение на брюкселската евро-бюрокрация и твърд тон към Ангела Меркел. На фона на плахите опити на полския външен министър Витолд Вашчиковски да влезе в контакт със Сергей Лавров, е рано да се прогнозира общата им геополитическа ориентация, въпреки полско-унгарското приятелство.

Медиите в Източна Европа не обърнаха внимание на срещата в Прага. Словашкият аналитик Петер Шутц, в коментар за sme.sk, се обърка: вместо Борисов, написа Боянов. А скопският dnevnik.com.mk писа, че на срещата в Прага, освен лидерите на Вишеградската Група, са присъствали президентът на Македония и министър-председателят на… Сърбия!?

Едиповият комплекс в Скопие не дава даже да се споменат думите „България”, или „български”. Условният рефлекс, от времето на кралска и социалистическа Югославия, е преминал в първичен инстинкт.

На фона на варианта Великобритания да напусне ЕС, Източна Европа се обособява с помощта на мигрантската криза, пишат от News.bg.

Материалът Източна Европа заигра свой мач с “мигрантската криза“ е публикуван за пръв път на Vestonosec.bg.