Днес обаче мирът и свободата са поставени на изпитание, изложени са на конфронтация. Ние сме свидетели на най-лошата среда на сигурност от края на Втората световна война. Виждаме фундаментални различия между световни и регионални сили. Националните граници и международните принципи са поставени под въпрос. Свидетели сме на много по-усложнена международна система, в която световните и регионални институции и сили не могат да предотвратят и да разрешат рекордния брой конфликти. Войната и терорът преобладават в много региони. Държави и институции се разпадат. Днес в Европа разбираме, че това, което става в Близкия Изток или в Африка, директно засяга нашия живот. Днес границите се възстановяват. Същото поколение, което събори Берлинската стена, сега изгражда нови стени в самото сърце на Европа.

Да, светът днес не е балансиран и намирането на нов баланс ще отнеме време. Наблюдаваме нестабилни региони, несигурни граници и притеснени граждани. Тероризмът е във възход. Във всеки един момент, където и да било по света, може да има терористична заплаха. Никой не е застрахован и никой не е сигурен. Днес влиянието в света се трансформира и променя.

На Конференцията по сигурността в Мюнхен руският министър-председател говори за времето на Първата Студена война и Новата Студена война, пред която сме изправени. Надявам се, че не сме се запътили към Нова Студена война.

Не сме в период на нова Студена война, а по-скоро сме в период на „Студен мир“.

Преди две години на Конференцията по сигурността в Мюнхен отбелязах, че Европа е навлязла в нов период. Украинската криза промени правилата на играта. Навлязохме в нова фаза на развитие, която аз наричам времето на Студения мир. Мир, защото никой не иска война, но студен мир, защото наблюдаваме конфронтация и методи от времето на Студената война – пропагандни войни, кибератаки, прокси и хибридни войни. А някои страни „изстинаха“, дестабилизираха се и бяха отслабени от замразени конфликти.

Руският президент често говори за нов баланс в света със сфери на влияние на Великите сили, които трябва да бъдат уважавани.

Да не би да сме се запътили към нова конференция в Ялта? Ако Западът допусне това да стане, то това ще бъде исторически срам. Трябва да покажем характер, трябва да се изправим и да защитим нашата визия и нашия проект за Европа. Живеем в трудни времена, защото световните и регионални лидери демонстрират различен подход и различни цели в политиката. Каузата на мъдрата политика е да модернизира, да образова, да даде път на дипломацията, а не да воюва. Ако нямаш кауза, имаш нужда от война, имаш нужда от удобен враг. Лесно е да дестабилизираш. Държавите лесно могат да бъдат разрушени от могъщите си съседи. Разрушените общества обаче могат да бъдат възстановени от хората, а не от Великите сили. Бързо може да се разруши редът, но изграждането му наново изисква време – за съжаление, точно това е, което днес наблюдаваме в някои части на Европа. Целта на мъдрата политика не трябва да бъде създаването на замразени конфликти или окупирането на територията на съседите. Целта на мъдрата политика е да направиш нацията си образована и просперираща, да овластиш гражданите, да създадеш общества, които са свободни и толерантни.

Не искаме да се връщаме във времето, когато Великите сили разпределяха сферите си на влияние. Не можем още веднъж да позволим „политическите интереси“ да разделят и да окупират територията на суверенни държави. Това, което се случи в Украйна, с горчивина ни напомня, че постиженията на прогресивното човечество не могат да се приемат за даденост. Ние никога не сме искали да имаме нова война в Европа, но за съжаление днес има война в Европа и тя е в Украйна.

За мен, за нас, Крим е Украйна и Украйна е Европа. Смятам, че премахването на визите за украинските граждани е важна и спешна стъпка в подкрепа на Украйна и за да може народът на Украйна да се чувства добре дошъл и подкрепен от европейците.

Липсата на знание за миналото, ненаучените уроци от историята хвърлят сянка върху бъдещето ни. Не трябва да даваме шанс на популистите да експлоатират невежеството или забравата и да променят миналото по техен вкус. Приветствам създаването на Европейски дом на Историята. Трябва да се насърчава запазването на спомена за трагичното минало и той да се предава на по-младото поколение. И заедно с това най-важният урок – че свободата не е даденост и от всеки един от нас зависи да я защитаваме. И че мирът не е просто липса на война. Мирът е човешки права, мирът е върховенство на закона. Всеки млад европеец трябва да може да види къде и как станаха битките при Вердюн или при Дойран и да разбере защо вече никога не трябва да започваме война. Българският революционер Гоце Делчев мечтаеше за бъдещ свят, в който нациите никога повече няма да отиват на бойното поле, ще се съревновават само в областта на културата, науката и знанието. През 21 век споровете в Европа трябва да се разрешават в парламентите, а не на бойните полета. Европейският проект за интеграция превръща тази мечта в реалност.

Разбира се, Европа не може да бъде остров на стабилност в океана на световната нестабилност днес. ЕС е изправен пред рекорден брой кризи. Допълнителни кризи са на пред очите ни, например възможно излизане на Великобратания от ЕС, надигането на националистите и полулистите, миграцията и други. Не трябва да допускаме Европа да изпадне в морална криза – криза на липса на солидарност, криза на ценностите.

Независимо дали става въпрос за миграцията или за санкциите срещу Русия – трябва да сме заедно.

Ние сме семейство. Едно семейство стои единно по време на криза. И всеки член на семейството трябва да допринася, да разрешава, не да задълбочава проблемите. България се гордее с това, че винаги е част от европейското решение и действа решително и отговорно.

ЕС има уникално значение и силна политическа легитимност, заради мирните дискусии и преодоляването на различията, поради споделените фундаментални права и правила и поради постигнатото безпрецедентно ниво на сътрудничество между 28 държави членки. ЕС е уникален проект за мир, в който всяка нация е важна. Нито една държава не е периферия или подчинена. Проблемите на миграцията, тероризма, климатичните промени, икономическите кризи и други минават отвъд нашите граници. Тези проблеми са транснационални и изискват общи усилия. Сътрудничеството вече не е въпрос на избор, а на необходимост.

Наблюдаваме хаос около границите ни, провалени държави и замразени конфликти. Бруталните криминални интереси и трафикантите на хора правят бизнес като си играят с човешки животи. Затова операциите на НАТО и Фронтекс на външните граници са справедливи и навременни. Подпомагането на хора, чиито живот е в опасност, е универсална ценност. Важно също така обаче е да се прави разлика между тези, които бягат, за да спасят живота си, и мигрантите, които просто търсят по-добри икономически перспективи.

Днес бежанската криза е изключително важна за Европа. Тя може да я промени политически, икономически и социално. Тази криза възражда стари заболявания като популизма, национализма и разделението. Тя въплъщава основната необходимост за по-добро, общо и дългосрочно взимане на решения. Изправена пред безпрецедентна миграцоионна вълна, всяка държава членка трябва да демонстрира солидарност и отговорност.

България се е доказала като лоялен партньор в добри и в трудни времена. Ние сме разположени на най-лесния и най-прекия път от зоните на кризата до Западна Европа.

България пази външните гранци на ЕС професионално и ефикасно.

Следваме правилата на Дъблин и Шенген. Демонстрираме солидарност с всички бежанци и предоставяме хуманитарен статут на тези, които отговарят на критериите. България изпълнява всичките си отговорности и задължения на държава членка и се нуждае от еднакво отношение със страните от Шенген, като се присъедини към Шенгенското пространство възможно най-скоро, в името на общата политика на сигурност на ЕС. България подкрепя създаването на единна схема за солидарност, която ще позволи справедливата релокация и установяване на бежанците във всички държави членки. Като председател на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, България инициира съвместно изявление по миграцията и направи сигурността и миграцията приоритет за в региона.

Балканите днес са на преден план и на първа линия на защитата на Европа. Иска ми се да видя Балканите като първа линия на стабилност и просперитет, като първа линия на толерантност и мирно съвместно съществуване на различни религии и етнически общности. Като български президент казвам: ние искаме границите да падат, а не да се местят. Имаме балансирана и принципна външна политика, желаем да бъдем приятели с всички. Защото всеки може и трябва да допринесе за мира и стабилността. Тясното сътрудничество по въпросите на миграцията и противопоставянето на радикализацията, на насилствения екстремизъм и тероризъм е пример за това, че ЕС и Балканите са заедно.

Процесът на интеграция в ЕС също така е исторически шанс за страните от Западните Балкани да оставят в миналото огромната тежест на конфликтите. Националистическите доктрини, които доведоха до зверства, принадлежат на миналото. Затова заздравяването на добросъседските отношения е фундаментално за политиката на разширяване и ясно показва дали държавите, които се стремят да станат членки на ЕС, искрено са приели основните ценности на Съюза. България играе важна роля за експертизата на ЕС в региона. Ние силно подкрепяме регионалното сътрудничество за помирение, свързаност и интеграция. Срещата на върха на ПСЮИЕ, която се проведе миналата седмица в София, отбеляза много успешното Българско председателство и 20-годишнината на формата, който доказа, че е автентичният глас на региона.

Скъпи приятели,

Трябва да се сплотяваме и да изработваме общи стратегии, а не да изграждаме крепости за защита на недалновидни национални интереси. Трябва да ангажираме лидери от политическия, икономически и граждански сектори, не просто да говорим и обсъждаме, но и да постигаме резултати, да допринасяме и да разрешаваме проблемите. Появата на нови икономически, демографски и политически сили определя необходимостта да се задълбочат връзките с партньори, които споделят нашите ценности. Трансатлантическите отношения са стратегически важни с оглед на растящите предизвикателства към нашия либерално-демократичен ред.

Светлото бъдеще на Европа изисква изграждането на нов икономически модел, който да може да отговори на предстоящите предизвикателства и да използва широкия обхват от възможности. Новият икономически модел на Европа трябва да бъде динамичен и отворен. Трябва да възприемем нови подходи и механизми. Не трябва да се страхуваме от явления като съвместната и споделена икономика или електронната търговия –трябва да ги приветстваме и да ги използваме по най-продуктивния начин.

Европа трябва да стане лидер на новата индустриална революция, на пробивните иновации и дигитални технологии. Европа на бъдещето е Европа на предприемачите, на технологиите и иновациите. Искаме динамична, гъвкава и адаптивна Европа, която да обединява и да бъде лидер.

Какво трябва да направим? Нуждаем се от превенция – да бъдем активни, рано да откриваме и да разрешаваме кризите. Трябва да адаптираме инструментите си и да имаме фокус – да посочим една криза, да я разрешим и да бъдем горди, че сме го направили по европейски, по нашия собствен начин. Трябва да вземаме смели политически решения. Именно от това спешно се нуждае нашият съюз днес, когато ни е трудно. Трябва да овластим дипломацията – да преговаряме, да преговаряме, а не да воюваме, защото употребата на оръжия е доказателство за липса на аргументи. Трябва да направим път на принципите, не на интересите. Да препотвърдим, а не да предоговаряме принципите на върховенството на закона, на човешките права и свободи, на териториалната цялост, на суверинитета и ненарушимостта на границите на всяка страна в Европа и в света.

Да, ние сме изправени пред години на рискове и несигурност по пътя си към един по-стабилен световен ред. И, да, постигането на нов баланс в мултиполярен свят изисква време. В преходния период трябва с общи усилия да изградим и да надградим един гъвкав регионален и световен ред. Трябва да насърчаваме институционалните реформи, дипломацията и принципите. Трябва да подкрепяме лидерите, които разбират, че различията трябва да се преодоляват по мирен начин, а не чрез прокси или пропагандни войни. И трябва да бъдем непоколебими, защото ако не сме, ще насърчим безотговорните лидери да дестабилизират още повече.

Скъпи приятели,

Европейският съюз е ежедневен плебисцит за желанието ни да живеем заедно. Историята показва, че без постоянни усилия всичко, което сме спечелили, може да бъде изгубено. Дебатите по миграцията, възможното излизане на Великобритания от ЕС, популистите и евроскептиците само препотвърждават това заключение. Днес повече от всякога трябва да възвърнем доверието в жизнеността на Европейския проект, в липсата на негова алтернатива. Трябва да разсеем съмненията на европейците и да ги уверим, че знаем накъде сме се запътили.

Днешна Европа поставя повече въпроси, отколкото дава отговори. Нашите граждани изискват сигурност във все по-несигурния свят и се питат как можем да живеем в хармония със съседите си. Балансът между правата и отговорностите в европейското общество е неотменна част от отговора. Трябва да покажем на външния свят и на нашите граждани, че ние вярваме в нашия потенциал и сме готови да го увеличим. Въпроси като тероризма, миграцията, замразените конфликти, не могат да бъдат разрешени без справяне с техните корени – геополитическите трусове и тежките конфликти. Това прави наложително да се подсилят структурите за управление на кризи и да се засили ролята на стратегическото планиране в Европейската външна политика и политика на сигурност.

Трябва да бъдем реалисти. Много от проблемите ни имат европейски корени – социално изключване, маргинализация, лошо образование, неефективен диалог между религиите. Този комплекс от проблеми създава условия за радикализация.

Тероризмът започва там, където се проваля образованието. Много от терористите и чуждестранните терористи-бойци са европейци. Ние помним моралното си задължение да бъдем земя на свободата и на човешките права за потиснатите и застрашените. Ние, обаче, сме също така символ на правила и ценности, които очертават права и отговорности. Интеграцията и образованието са ангажименти както на приемащите общества, така и на мигрантите.

Днес е по-ясно от всякога, че без ясна политика и решения, постигнати чрез диалог, страховете на гражданите ще бъдат използвани от популистите. Без реалистичен подход ще бъде трудно да се парират спекулациите, че някой иска да изгради Европа зад гърба на европейците. Популистите и националистите ни принуждават да направим избор – между ценностите, които наследихме от бащите-основатели и изискванията на сигурността за нашите граждани.

Ние избираме и двете! Избираме както ценностите, така и сигурността.

Не виждаме противоречие между това да пазим границите си и да се придържаме към човешките права и свободи. И виждаме различията между националистите и патриотите. Един велик европейски президент, Шарл де Гол, каза: „патриотите са тези, които обичат страната си, националистите са тези, които мразят различния“. Днес повече от всякога се нуждаем от модерен патриотизъм, не от агресивен национализъм в Европа.

Дами и господа,

Единните принципи и включването на всички в процеса на интеграция в ЕС са ключови за бъдещето на Европейския проект. Ясно е, че националните общества са различни и имат различни исторически мотивирани реакции на събитията. Богатството на Европа се намира в разнообразните ни истории и култури. Това обаче не трябва да бъде причина да променяме естеството на Европейския проект, като инициираме Европа „на две“ или на много скорости.

Споделеният ангажимент към Европейския проект има пряка връзка с европейската ни идентичност.

Дори допукането, че Европа може да бъде изградена „на различни скорости“, изпраща послание на съмнение в Европейския проект.

То създава усещане за неравенство. Ще бъде грешка подценяването на потенциала за развитие на някои части на Европа – например, Балканите. Ще бъде историческа грешка да не ги подкрепим и да ги оставим на външните влияния на бившите империи. Европейските нации не трябва да се противопоставят, независимо от интереса. Може да има само един отговор – повече солидарност с тези страни, които ще трябва да изминат по-дълъг път. Особено във време на предизвикателства, тази солидарност трябва да премине отвъд инструментите на Кохезионната политика и да бъде част от всяка европейска политика.

Независимо какъв ще бъде резултатът от референдума в Обединеното Кралство, дискусията за многото скорости на Европа ще продължи. Трябва да избегнем деструктивната природа на дискусията за „Европа на части“. Не можем да избираме солидарността, като превръщаме ЕС в сбор от бизнес отношения. Защото всяка страна трябва да се справи с различни проблеми, да си играем на „нулев сбор“ е политика с ужасни резултати в миналото. Всички ние трябва по-добре да се вслушваме в партньорите си.

България е пример за държава членка от средна величина, която се превърна от периферна страна, в страна на предна линия: по отношение на Украйна, Русия, миграцията. Нашите граници са границите на Европа, нашите съседи са съседите на Европа. Въпреки че трябва да направим труден избор, никога не сме мислили да жертваме европейската солидарност. Защото ние, българите, научихме, че не можеш да промениш географията, но само европейската интеграция може да превърне рисковете, произтичащи от географския фактор, във възможности.

Уважаеми членове на Европейския парламент,

Европейските демокрации определено не са перфектни. Често, и не без причина, те биват критикувани. Не сме перфектни, но сме по-добри от много други. След като не можем да убедим евроскептиците, трябва да мобилизираме проевропейците.

Искам ясно да заявя – всички предсказания за провал или дезинтеграция на ЕС са погрешни, неверни!

Виждали сме много кризи в нашата история. Лекът е ясен: повече солидарност, хуманност и емпатия. Повече върховенство на закона. Повече синергия. Повече образование. Повече интеграция. Първият демократично избран български президент д-р Желю Желев казваше: „Демокрацията може да се лекува само с повече демокрация“. Аз съм убеден, че ще се справим с предизвикателствата без да загърбваме основните ни ценности. Правили сме го неведнъж в миналото. Ще бъде грешка, ако някои разчитат нашата толерантност като слабост. Точно обратното, тя е ясен знак за сила и за решимост да защитим начина си на живот.

Историята на ЕС ни научи, че единствено интеграцията работи в трудни времена. Единственото оръжие, което имаме за постигане на мир, сигурност и човешко развитие, е интеграцията. Нито една страна не може сама да се справи с предизвикателствата. Издигането на граници – независимо дали са териториални, икономически или правни – е привлекателно, но временно и нетрайно решение.

Предизвикателствата, пред които сме изправени, са много сериозни и не можем да си позволим да чакаме, да отлагаме или да прехвърляме проблемите на следващото правителство или поколение. Трябва да действаме, трябва да взимаме решения. Безразличието не е опция днес. Трябва да се обърнем към проблемите и да имаме план как да ги разрешим.

Има много кризи. Една от тях е, че днес Русия не подкрепя принципите на международния ред. Кремъл ни се противопоставя и се опитва да дестабилизира ЕС,

като внася недоверие в самата сърцевина на нашия проект. Опитва се да разруши и да събори основите на ЕС, които са единство, солидарност и върховенство на закона. Москва инициира обширна пропагандна операция в Европа, която изпраща послания на недоверие, а не на ценности. Целта е да се подкопае доверието на хората в ЕС. И това, което е по-голямата опасност – да подкопае доверието на европейците в интеграцията и в общата ни съдба. Целта е да бъдат отворени врати за призраци от миналото – национализма, популизма, Велики сили и сфери на влияние, интереси, които доминират и се противопоставят на принципите и ценностите.

И изглежда, че успява. Изглежда, че не напредваме в момента. Ние сме застинали и сме спрели единствения двигател, който имаме – интеграцията.

Ние набиваме спирачки на разширяването, на Шенген и други. Това, което трябва да направим, е да отворим вратата.

Да внесем свеж въздух и нов хоризонт. Да включим двигателя на интеграцията! Да започнем нови проекти на интеграция Това, което трябва да направим, е да препотвърдим и заздравим основите на нашия ред и правила, но и да се адаптираме и да се отворим към бързо променящия се свят. Трябва да се интегрираме, не да се изолираме. Трябва да гледаме напред, не назад. Европа е определена да играе смислена глобална роля и трябва да се мобилизира, да започне нови проекти на интеграция.

И трябва да правим разграничение между техники и съдържание. Бъдещето на Европа не зависи толкова много от техниките – еврофондове и директиви, управление на кризи и други. Бъдещето на Европа зависи от съдържанието, от основния смисъл на това кои сме ние. И това е върховенството на закона. Бъдещето на Европа зависи от това да не забравяме големите идеи и да не се ограничаваме в техниките. Да не губим представа за голямата картина. Големият въпрос е каква е визията ни за Европа? Как добавяме стойност към работата, свършена от предишното поколение и към визията на бащите-основатели? Чудя се какво са мислили основателите на ЕС. Какво са мислили тези велики европейци преди 70 години, след разрухата от Втората световна война, когато всеки мразеше всекиго в Европа? Те знаеха, че мирът е възможен само когато нациите достигнат такова ниво на сътрудничество, което прави бъдещата война невъзможна. И те започнаха да се интегрират – пазари на стомана, пазари на въглища и други. Идеята им е била не да отслабят националните държави, а да ги направят силни в единен съюз.

България е била винаги слаба, когато е била сама. Днес тя е силна в ЕС и в НАТО.

Големият върпос е къде бихме желали да бъдем през 2030 или 2050 година? Разбира се, ние ще решаваме миграционната, банковата, дълговата и другите кризи. Но това всичко ли е? Искаме ли само да се справяме с управлението на кризите, като скачаме от една криза на друга? Това е само техника, не е мечта или визия. Бих желал всички ние да продължим да мечтаем и да правим история както правеха нашите бащи-основатели. Бих желал всички да задвижим нови двигатели на интеграцията – процес на разширяване, по-ефективна и по-координирана обща европейска външна политика, отбранителна политика и политика на сигурност, Европейския енергиен съюз, Единният дигитален пазар, съюз на капиталовите пазари на ЕС и други. И нека продължим да пишем и да правим историята на силния ЕС със силни и проспериращи държави членки. Ако забравим или нямаме кауза вече, някой друг ще се фокусира върху нас като удобен опонент. Ако спрем да правим историята, някой друг ще я прави вместо нас. Тъй като някои искат да поставят под съмнение и да дестабилизират нашите основи, нека създадем нова, допълнителна доза доверие в нашия ЕС. Нека я постигнем сега и нека я постигнем заедно!

Благодаря ви!

Материалът Росен Плевнелиев пред Европейския парламент в Страсбург: Кремъл oпитва да разруши и да събори основите на ЕС (ПЪЛЕН ТЕКСТ) е публикуван за пръв път на Vestonosec.bg.

Република България остро осъжда тези актове на насилие. Подобни прояви, насочени срещу мирни граждани, не могат да бъдат оправдани по никакъв начин”. Това се казва в съболезнователна телеграма на държавния глава Росен Плевнелиев до Негово Величество Филип, Крал на белгийците, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.

„От името на българския народ и от мое име, приемете най-искрени съболезнования към семействата и близките на загиналите. В този тежък момент, бих искал да изразя нашата съпричастност и съчувствие и да пожелая бързо възстановяване на пострадалите”, написа президентът Росен Плевнелиев до краля на Кралство Белгия.

Материалът Плевнелиев за терора в Брюксел: България остро осъжда тези актове на насилие е публикуван за пръв път на Vestonosec.bg.

„Кога сме искрени – когато изразяваме своята признателност пред Левски, или когато работим в посока различна от тази, завещана от него“. Идеалът за чистата и свята република, за социална и правова държава не е реализиран. Трябват действия, не думи, категоричен бе той.

„Днес се издигат идеи за писане на нови национални доктрини, чуват се гласове, че ни липсва идеал и посока. Това изглежда е удобна някому теза, но тя е дълбоко невярна. Имаме идеал и посока, зададен от нашите възрожденци.„

Според Плевнелиев българският идеал са възрожденските и просветителски идеи за демокрация, равенство пред закона и лична свобода за всеки.

„Когато говорим за освободители и поробители, трябва да освободим и себе си от догми и предразсъдъци“, обясни държавният глава и допълни, че трябва да повярваме в силата си на свободни хора, да повдигнем националното ни самочувствие на народ, създал една от първите държавности в Европа и дал много на света.

„Нека винаги помним и следваме Апостола на свободата, който искаше да се освободим сами, а не някой друг да идва да ни освобождава, защото „който ни освободи, той ще ни пороби.“

„Той мечтаеше за чиста и свята република на законността и правилата, в която всички хора имат равни права, независимо от етническа и верска принадлежност“, каза президентът.

Според Плевнелиев в България, в Европа и по света набират скорост ксенофобията, езикът на омразата, крайният популизъм и национализъм, изразени най-вече в омраза и страх от чужденците и малцинствата. Президентът се обяви за модерен патриотизъм, просветен национализъм, стъпил здраво на любовта към родината и уважението към различния. Светът ще ни уважава за това, че българите са толерантни, просветени, почтени хора, създали правова държава, в която властват законът, човешките права и свободи, аргументира се той.

Президентът смята, че България няма как да просперира в режим на популизъм, краен национализъм, олигархия и задкулисни зависимости в политиката, икономиката и медиите. Инвеститорите в такава държава просто няма да дойдат, обясни Плевнелиев и призова всеки да даде своя решителен принос за социално отговорна икономика, работеща демокрация и равенство пред закона за всички.

В речта си Плевнелиев не разкри дали ще се кандидатира за нов мандат, но обяви, че планира да свика КСНС по темите демография и киберсигурност.

Той поиска бързо попълване на състава на Комисията за защита на конкуренцията, Съвета за електронни медии, Комисията за финансов надзор, Комисията за регулиране на съобщенията, защото противното ги обрича на институционална криза и ги поставя в невъзможност да изпълняват мисията си и ще се отрази негативно не просто върху работата на регулаторите, а и върху авторитета и легитимността на техните решения. Ситуацията в медийната среда днес повече от всякога показва необходимостта от силен и ефективен регулатор, според Плевнелиев.

Държавният глава мотивира отказа си да наложи вето върху забраната за дивото къмпингуване с това, че растеж може да бъде постигнат във всяка среда, но прогрес, който да е осезаем за всеки член на обществото, е възможен само чрез правила и институции, които ги гарантират. Според него трябва цялостна политика за развитие на туризма и опазване на Черноморското крайбрежие, включително и правила за къмпингуване.

Президентът се обяви за адекватно решение за реално въвеждане на електронното гласуване, каквото поискаха близо 2 млн. души в референдума на 25 октомври 2015 г. Намирането на техническо решение за гарантиране тайната на вота не би следвало да бъде оправдание за неопределеното му отлагане във времето, според него.

Росен Плевнелиев настоя за съдебна реформа в интерес на всички, а не на отделни граждани, като отбеляза, че народът очаква дълбока реформа в правосъдието и реална борба с корупцията по високите етажи на властта.

„Постигането на широко политическо съгласие за дълбока съдебна реформа и смело антикорупционно законодателство ще бъде силен знак към българското общество за политическа воля за промяна“.

Според държавният глава, ако съдебната реформа се превърне в отиграване на ситуации от доклад на доклад, няма да има резултати.

Материалът Плевнелиев: Идеалът за чистата и свята република, за социална и правова държава не е реализиран. е публикуван за пръв път на Vestonosec.bg.

Росен Плевнелиев: Наблюдаваме внимателно ситуацията по т.нар. „балкански маршрут“. Предприели сме предварителни подготвителни действия – в случай че големи групи мигранти се насочат към територията на страната ни.

Консултативният съвет за национална сигурност на два пъти обсъжда темата за миграционния натиск към Европа. На последното заседание бяха приети мерки и препоръки към Народното събрание и Министерския съвет относно миграционната вълна, които са актуални и към момента.

Предприехме промени в Закона за отбраната и въоръжените сили. Изготвен е общ план за реакция при засилен миграционен натиск.

Миграционната криза засяга всички нас, решението може да бъде само общо. Кризата няма да бъде преодоляна, ако работим поотделно, ако преследваме само тясно национални интереси. Необходимо е общо европейско решение – и правила, които важат за всички. Практиката показва, че ако концентрираме усилията си в затваряне на един или друг маршрут, това единствено ще задълбочава кризата. Ако държавите само прехвърлят мигрантите от граница на граница – също.

За мен като държавен глава няма противоречие между това да спазваме човешките права и свободи и да контролираме добре външните си граници. България спазва стриктно своите международни задължения и това е признато от нашите партньори.

В същото време ние разчитаме на солидарността в Европейския съюз в изпълнението на вече взетите решения. На последното заседание на Съвета на министрите на вътрешните работи бе акцентирано, че трябва да се следи ситуацията в застрашените от миграционен натиск страни като Италия, Албания и България и да се подготвят адекватни мерки за реакция при нужда.

Надявам се, че с помощта на европейските ни партньори нашата държава няма да се превърне в алтернативен маршрут в резултат от постигнатите договорености и опитите да се затвори т.нар. „балкански маршрут“.

– Ако миграционният натиск по южната българска граница се увеличи, България сякаш има два варианта: да спре прииждащите хора още на границата или бързо да ги пропусне към Сърбия и евентуално Румъния. Как ще постъпят българските власти?

– За разлика от много други държави България досега е ярък пример за спазването на европейските регламенти от Дъблин и Шенген и за действия по правилата. Ние не търсим креативни начини да заобиколим проблемите или да ги стоварим на някой от съседите си.

България изпълнява стриктно своите ангажименти към Европа по отношение на бежанците и мигрантите – всеки един се регистрира и настанява в центровете на Държавната агенция за бежанците. Този факт е известен и по тази причина миграционният натиск към страната ни е в пъти по-слаб от този, насочен към Гърция.

Съвременните кризи са глобални, решенията са отвъд възможностите, на която и да е държава. Изисква се честност, няма място за дребни сметки и тясно национални интереси.

Всички сме застрашени в еднаква степен и следва да се справим заедно. За всяка една от държавите, посрещащи първи миграционния поток, трябва да се намери пресечната точка между хуманитарното отношение към бежанците, отсяването на бежанци от икономически мигранти и приемането на обща политика и правила, които всички да спазваме. Важно е всички държави от ЕС да проявят максимална солидарност към тези, които първи поемат миграционния натиск.

– В едно интервю пред „Билд Цайтунг“ македонският президент Георги Иванов критикува ЕС, че е подценил опасностите, свързани с миграционния поток. Най-вече опасността от навлизане на джихадисти в Европа. Какво смятате Вие по този въпрос? Каква е оценката на Консултативния съвет за национална сигурност?

– Това, което се очаква от политиците, е да предлагат решения. Едно е само да регистрираме кризите, съвсем друго е да ги решаваме. Дори и ЕС да е подценил кризата в нейната начална фаза, сега е време не за констатации, а за резултати.

Сега е нужно да действаме заедно, да се обединяваме, вместо да се обвиняваме. Силата на ЕС е в интегрирания подход, общите правила и европейската солидарност. Точно това превърна Европа в мечтан дом за стотици милиони. Нека сега не рушим, нека не се делим и не се обвиняваме взаимно, а да се обединим около общото решение.

Днес никой на света не е застрахован и имунизиран срещу тероризъм. Терористична атака може да се случи във всеки един момент и навсякъде. Днес Европа е в най-висока степен на опасност и за съжаление станахме свидетели на няколко терористични нападения в сърцето на Европа. Службите за сигурност работят на максимално високи обороти за предотвратяване на нови терористични актове.

В това отношение КСНС препоръча на Министерски съвет да предложи мерки, насочени към оптимизиране на дейността на структурите в сектор „Сигурност“ и подобряване на способностите им съобразно променената среда за сигурност, както и нов закон за противодействие на тероризма.

– Изборите в три германски провинции в неделя показаха, че много хора в страната сериозно се тревожат от наплива на мигранти и бежанци. В Германия, а и извън нея, често може да се чуе, че хуманният жест на Ангела Меркел заслужава уважение, но практическото решаване на проблема е съвсем друга работа. Как, според Вас, г-н президент, могат да се помирят тези два аспекта: хуманитарният, от една страна, и сигурността на хората, от друга?

– Не виждам противоречие между хуманното отношение към бежанците и гарантирането на сигурността на хората. Ние трябва да бъдем преди всичко добри хора, да бъдем човечни и толерантни. Но и да не допуснем нашата хуманност да застраши сигурността ни.

Най-ценното и устойчиво обществено отношение, което ние европейците изграждахме през вековете от Ренесанса до днес, е отношението към човешкото същество и човешкото страдание, съпричастността към болката, която изпитват беззащитните. Нашите ценности и научените уроци от историята са нашата сила, а не слабост.

Да се оградим със стени, да прогоним всеки различен изглежда лесно и примамливо решение, но ако това ни направи безразлични към човешкото страдание, ние няма да има какво да охраняваме зад тези стени след време.

Трябва да постъпим честно и към икономическите мигранти, като им кажем ясно, че нямаме възможност да осигурим за всеки от тях мечтания по-добър живот. От друга страна Европа е сила, която може да направи много повече – да се справи с тези фактори, които прогонват хората от домовете им.

Възхищавам се на хуманизма и човещината на канцлера Меркел. В изключително трудно време тя дава пример за ценностно ориентирана, отговорна политика – за разлика от много други политици в Европа, които мислят и действат краткосрочно, изцяло водени от тяснопартийни и национални интереси.

– Как оценявате досегашните действия на ЕС по кризата с бежанците?

– Солидарността и единството формират морала на обществото и го сплотяват. Отговорът на миграционната криза и терористичните атентати трябва да бъде солидарност и единство в ЕС. В Европа и по света трябва да продължим да живеем заедно – християни, мюсюлмани, евреи и др.

Гражданите очакват държавата да гарантира сигурност и перспектива за всеки, но тя в никакъв случай не бива да допуска разделение по религиозен и етнически принцип, изолационизъм, ксенофобия.

Европа не бива да се превърне в обсадена крепост. Нашето оръжие е интеграцията, не изолацията. Нашето оръжие е образованото и толерантно общество, където различията се уважават и ни обогатяват.

Радикализацията на европейските общества, разрастването на ксенофобията, вълната от популизъм и краен национализъм, на която сме свидетели, ще изострят рязко проблема. Европейците не могат да се затворят в общности и в групи по интереси.

Ще бъде пагубно да се самоизолират. ЕС е най-уникалната организация, която е създадена, за да гарантира мир в един континент, раздиран от вековни противопоставяния и безброй кръвопролитни войни. Нашият дълг към човечеството е да опазим и развием този уникален проект – Европейския съюз.

Трябва да дадем пример и да разкажем своя опит на всички по света – как 28 държави могат да живеят в мир, да създават общи правила и институции, да се развиват и просперират заедно. И заедно да решават кризите, колкото и да са тежки.

– Нуждае ли се България от някаква помощ от ЕС във връзка с бежанците?

– Да, нуждае се. Финансовите разходи на страната по отношение на охраната на държавната граница и осигуряването на бежанците и мигрантите на наша територия (настаняване, храна, медицински грижи) натоварват много бюджета ни. Необходима ни е помощ от ЕС и по отношение на споразумението с Турция, което трябва да отчита и българските интереси и тревоги относно миграционния натиск от нейна територия.

В ход са преговори между ЕС и Турция относно предприемането на мерки за значително намаляване на броя на мигрантите от Турция към Европа. България отстоява позицията, че всички външни граници на ЕС с Турция трябва да бъдат еднакво защитени.

Вниманието на ЕС не трябва да бъде насочено само към мерки за ограничаване на мигрантския поток от Турция към гръцките острови. Преговорите по споразумението с Анкара следва да обхванат и сухопътната граница на Турция с Гърция и България, както и границата в Черно море между ЕС и Турция.

В противен случай биха се създали предпоставки за разкриването на алтернативни маршрути за мигрантските потоци. Надяваме се нашата позиция да намери подкрепа на предстоящия Европейски съвет в Брюксел.

Източник: БГНЕС, Сега

Материалът Плевнелиев: В Европа и по света трябва да продължим да живеем заедно – християни, мюсюлмани и евреи е публикуван за пръв път на Vestonosec.bg.