Предложението беше прието с 122 гласа „за“, 4 „против и 7 „въздържал се“.

Против закриването се обявиха от Патриотичния фронт. Според тях комисията щяла да допринесе за еманципацията на външната ни политика от големи братя.

Депутатите на Валери Сименов и Красимир Каракачанов поискаха тя само да бъде преименувана, но предложението им не събра достатъчно подкрепа в пленарната зала.

Припомняме, че комисията беше създадена на 26 февруари по предложение на ДПС.

То беше подкрепено с подписите на депутати от ГЕРБ, БСП, БДЦ, ПФ и Движението за права и свободи.

Предложението тогава бе подкрепено в зала от 126 депутати , като 19 гласуваха „против“, а 13 се въздържаха.

От ДПС поискаха създаването на такава комисия, когато излезе информацията за забраната наложена на Пеевски и Доган за влизане в Турция.

Това стана и няколко месеца след като вече бившият лидер на ДПС Лютви Местан се скри за кратко в турското посолство у нас и беше изключен от партията.

Преди две седмици комисията се събра на първото си и единствено заседание, като целта беше да се саморазпусне. Няколко дни преди въпросното заседание, премиерът Бойко Борисов се обяви против комисията. Той се мотивира, че от нея няма да излезе нищо добро, а само ще се стигне до влошаване на отношенията с двете страни.

По време на дебатите по закриването на комисията от партията на Доган поискаха във външната комисия да бъде изслушан премиерът, който да обясни за какво е говорил с турския си колега Ахмет Давутоглу на неофициалната им среща през декември, когато Местан е превеждал.

Социалистът Янаки Стоилов подчерта, че от БСП са били против създаването на комисията, въпреки че именно и с подписи на социалистите беше предложено нейното създаване.

Материалът ДЕПУТАТИТЕ НЯМА ДА РАЗСЛЕДВАТ ВЛИЯНИЕТО НА ТУРЦИЯ И РУСИЯ В БЪЛГАРИЯ е публикуван за пръв път на Vestonosec.bg.

„Кога сме искрени – когато изразяваме своята признателност пред Левски, или когато работим в посока различна от тази, завещана от него“. Идеалът за чистата и свята република, за социална и правова държава не е реализиран. Трябват действия, не думи, категоричен бе той.

„Днес се издигат идеи за писане на нови национални доктрини, чуват се гласове, че ни липсва идеал и посока. Това изглежда е удобна някому теза, но тя е дълбоко невярна. Имаме идеал и посока, зададен от нашите възрожденци.„

Според Плевнелиев българският идеал са възрожденските и просветителски идеи за демокрация, равенство пред закона и лична свобода за всеки.

„Когато говорим за освободители и поробители, трябва да освободим и себе си от догми и предразсъдъци“, обясни държавният глава и допълни, че трябва да повярваме в силата си на свободни хора, да повдигнем националното ни самочувствие на народ, създал една от първите държавности в Европа и дал много на света.

„Нека винаги помним и следваме Апостола на свободата, който искаше да се освободим сами, а не някой друг да идва да ни освобождава, защото „който ни освободи, той ще ни пороби.“

„Той мечтаеше за чиста и свята република на законността и правилата, в която всички хора имат равни права, независимо от етническа и верска принадлежност“, каза президентът.

Според Плевнелиев в България, в Европа и по света набират скорост ксенофобията, езикът на омразата, крайният популизъм и национализъм, изразени най-вече в омраза и страх от чужденците и малцинствата. Президентът се обяви за модерен патриотизъм, просветен национализъм, стъпил здраво на любовта към родината и уважението към различния. Светът ще ни уважава за това, че българите са толерантни, просветени, почтени хора, създали правова държава, в която властват законът, човешките права и свободи, аргументира се той.

Президентът смята, че България няма как да просперира в режим на популизъм, краен национализъм, олигархия и задкулисни зависимости в политиката, икономиката и медиите. Инвеститорите в такава държава просто няма да дойдат, обясни Плевнелиев и призова всеки да даде своя решителен принос за социално отговорна икономика, работеща демокрация и равенство пред закона за всички.

В речта си Плевнелиев не разкри дали ще се кандидатира за нов мандат, но обяви, че планира да свика КСНС по темите демография и киберсигурност.

Той поиска бързо попълване на състава на Комисията за защита на конкуренцията, Съвета за електронни медии, Комисията за финансов надзор, Комисията за регулиране на съобщенията, защото противното ги обрича на институционална криза и ги поставя в невъзможност да изпълняват мисията си и ще се отрази негативно не просто върху работата на регулаторите, а и върху авторитета и легитимността на техните решения. Ситуацията в медийната среда днес повече от всякога показва необходимостта от силен и ефективен регулатор, според Плевнелиев.

Държавният глава мотивира отказа си да наложи вето върху забраната за дивото къмпингуване с това, че растеж може да бъде постигнат във всяка среда, но прогрес, който да е осезаем за всеки член на обществото, е възможен само чрез правила и институции, които ги гарантират. Според него трябва цялостна политика за развитие на туризма и опазване на Черноморското крайбрежие, включително и правила за къмпингуване.

Президентът се обяви за адекватно решение за реално въвеждане на електронното гласуване, каквото поискаха близо 2 млн. души в референдума на 25 октомври 2015 г. Намирането на техническо решение за гарантиране тайната на вота не би следвало да бъде оправдание за неопределеното му отлагане във времето, според него.

Росен Плевнелиев настоя за съдебна реформа в интерес на всички, а не на отделни граждани, като отбеляза, че народът очаква дълбока реформа в правосъдието и реална борба с корупцията по високите етажи на властта.

„Постигането на широко политическо съгласие за дълбока съдебна реформа и смело антикорупционно законодателство ще бъде силен знак към българското общество за политическа воля за промяна“.

Според държавният глава, ако съдебната реформа се превърне в отиграване на ситуации от доклад на доклад, няма да има резултати.

Материалът Плевнелиев: Идеалът за чистата и свята република, за социална и правова държава не е реализиран. е публикуван за пръв път на Vestonosec.bg.