Инджов – Vestonosec.bg

„ПОДЕМОС“ НА КРАЧКА ОТ ВЛАСТТА В ИСПАНИЯ

Vestonosec — Thu, 09 Jun 2016 15:04:43 +0000

В полунощ започва предизборната кампания в Испания. Резултатите от вота на 26 юни могат да пренаредят европейския политически пъзел дори по-драматично от референдума за „Брекзит“ във Великобритания три дни по-рано. След нееднозначния експеримент „СИРИЗА“ в Гърция м. г. е възможно и в голяма и витална страна от ЕС като Испания новата левица да поеме управлението. Разбира се, това е само един от предизборните сценарии. Той предвижда коалиция между „Подемос“, съюзен предизборно с бившите комунисти и ИСРП (социалистите) като младши партньор. За да достигне тази все още хипотетична коалиция необходимото абсолютно мнозинство от 176 гласа, ще й трябва подкрепата и на малки леви и националистически формации. Другата управленска опция „съюзява“ сега управляващата Народна партия (консерваторите) и „Сиудаданос“ (либералите) – с одобрението на социалистите… Трети вариант – голяма коалиция между консерватори и социалисти, за която отново ще натискат испанският бизнес и Брюксел! От зрелостта на ръководството на ИСРП зависи дали Испания ще има прогресивно правителство, работещо срещу остеритета и в интерес на хората, или ще наблюдаваме премоделиране на статуквото в полза на политическата и финансовата каста, която управлява по неолиберален модел. Като оставим настрана тънките червени линии, които двете водещи леви формации не искаха да прекрачат при опитите за съставяне на правителство след предходните избори (високомерието на ИСРП спрямо „Подемос“ и нежеланието на младата формация да оттегли обещанието си каталунците сами да решават за своето бъдеще и др.), първият сценарий аритметически е напълно реализуем. Резултатите от последното проучване на CIS – испанския държавен социологически институт, отреждат първо място на Народната партия с 29,2 %, втори са „Унидос Подемос“ – 25,6 %, трети – ИСРП с 21,2 %, и четвърти „Сиудаданос“ – 14,6 %.

Иво Инджов, Институт за модерна политика

Материалът „ПОДЕМОС“ НА КРАЧКА ОТ ВЛАСТТА В ИСПАНИЯ е публикуван за пръв път на Vestonosec.bg.

ПО ПОВОД 3 МАЙ – СВЕТОВНИЯ ДЕН НА СВОБОДНИЯ ПЕЧАТ

Vestonosec — Tue, 03 May 2016 13:47:18 +0000

Днес пътувах с автобус от Пловдив за София. По навик си купих „24 часа“ и „Марица“, за да убивам протяжното пътуване, което вече трае над два часа. И двете издания, които продължават да претендират, че са „качествени“ – едното на национално, другото на регионално ниво, по традиция те задавят с множество информационни хапки. Тук-там има и някоя по-дълга история, която е или манипулативна, или представлява някоя изкуствено раздута несъществена новина. В „часовете“ на първа страница четем как „Българите забогатяха: Два пъти повече хляб и месо се купуват със среден доход“ (чак в текста разбираш, че сравнението е с 2004 г., а не с 1989-а, да речем). В „Марица“ има цяло следвеликденско четиво за психично болен „касапин“, пуснат на свобода, от който треперел цял квартал. Е, в двата вестника открих и няколко интересни анализа / интервюта, но като цяло тези жанрове са толкова дефицитни, колкото и рекламата по страниците им. При 40 страници „часовете“ събират с мъка около 4 страници реклама, половината от които на медийни продукти на „Труд“, най-вероятно на бартер. Имат и две страници с обяви. При 16 страници „Марица“ има малко повече от 1 стр. с реклама и страница и половина обяви. Поне така ги преброих. Да се чуди човек как оцеляват не само тези две издания, но и подобните им „качествени“ вестници. Очевидно не е по законите на пазара въпреки ниските им тиражи, които им спестяват разходите за хартия и печат. Тиражите на българските вестници обаче продължават да бъдат ревниво пазени сякаш са държавнта тайна. Напоследък издания като „24 часа“ и „Марица“ се опитват да компенсират като наблягат на висока читаемост онлайн. Това сигурно е така, но тя не носи големи приходи от реклама. Така че, как оцелява при тези обстоятелства целокупната българска преса, ако не се финансира от сивия сектор, е въпрос с повишена трудност. Дори за Нобелова награда.

Коментар на Иво Инджов – Институт за модерна политика

Материалът ПО ПОВОД 3 МАЙ – СВЕТОВНИЯ ДЕН НА СВОБОДНИЯ ПЕЧАТ е публикуван за пръв път на Vestonosec.bg.

Няма как медийната свобода в България, колкото и да се влошава, да е по-зле от тази в Украйна и редица африкански страни

Vestonosec — Wed, 20 Apr 2016 15:35:13 +0000

Три коментара към новината „България – на 113 място по свобода на медиите в света“

1. Класацията на „Репортери без граници“ е сбъркана! Докато не стане ясно колко експерти от България оценяват дереджето на медиите и каква е тяхната представителност, поредното пропадане на страната ни изглежда съмнително. Едно е да са 10 души, друго 50, а съвсем трето – 100. Да не говорим, че не ясно по какви критерии са избирани, от какви среди и т.н. И още нещо – всяка страна се оценява от собствените си експерти. Следователно, ако българските имат по-високи субективни очаквания за свободата на пресата, а черногорските – по-занижени, ето ти как Черна гора също изпреварва България. Няма как медийната свобода в България, колкото и да се влошава, да е по-зле от тази в Украйна и редица африкански страни.

2. Въпреки 1., ситуацията никак не е розова! Но проблемите не са само:

– „средата, доминирана от корупция и сблъсъци между медии, политици и олигарси, сред които и Делян Пеевски…, собственик на „Нова българска медийна група“, която притежава 6 вестника“, и

– Комисията за финансов надзор, която работейки като „медийно ченге“, „налага глоби, заповядва на журналистите да разкриват източниците си и ги спира да хвърлят повече светлина върху проблемите на банките и банковата система в страната“,

както информира „Дневник“.

Освен Прас-прес си имаме и Бойковизия и маса сервилни към властта вестници и сайтове, което е много по-страшно. Имаме и поне две дузини големи и по-малки електронни медии, пък и печатни, на хранилка от еврофондовете и държавата. Имаме регионални медии, изпаднали във феодална зависимост от кметове и местни бизнесмени. И т.н.

Само дузина независими сайтове бранят медийната свобода.

3. Време е за реални промени: силна обществена телевизия, независима журналистика в интернет, прозрачно разпределение на рекламата на държавата в медиите, професионално обучение по журналистика и силна медийна саморегулация!

Коментар на Иво Инджов от „Институт за модерна политика“

Материалът Няма как медийната свобода в България, колкото и да се влошава, да е по-зле от тази в Украйна и редица африкански страни е публикуван за пръв път на Vestonosec.bg.