След като поехте дълг от 16 милиарда лева за 3 години и държавата влезе в дългова спирала, правителство иска да поеме нов дълг от 1 милиард и 200 милиона лева.

И което е най-смущаващото – вие смятате това за нормално, убеждавайки ни, че друг изход няма.

А помните ли, когато премиерът Пламен Орешарски пое дълг от 1 милиард лева, как тогавашната опозиция надигна вой до небето, че държавата фалира.

Значи така: по вашата логика при дълг от 1 милиард лева, поет от ляво управление, държавата ще фалира, а при дълг от 16 милиарда, поет от управляващо дясно мнозинство, държавата цъфти и процъфтява.

Погледнем ли действията на финансовото министерство, след като миналата година бе изтеглен този колосален заем от 16 милиарда, ще видите, че почти всеки месец правителството тегли заем, за да решава краткосрочни проблеми.

Затова аз настоявам гласуването за този заем да бъде поименно. За да се знае каква е персоналната отговорност на всеки един от нас.

Господин Румен Гечев ви попита, но нека и аз задам този въпрос: От една страна твърдите, че искате да стабилизирате Гаранционния фонд, в който няма почти никакви пари.

Но в същото време казвате, че парите от новия заем могат да се използват и за връщане на тези 1,7 млрд. лева, които ние дадохме през 2014 година.

Тук наистина има противоречие и е логично да попитаме кое от двете е вярно – ще укрепвате Фонда или правите скрит заем?

Всъщност истината е следната: Официално новият заем се тегли за Фонда за гарантиране на влоговете в банките, но неофициално част от него ще отиде в портфейла на финансовия министър.

Нека сега направя следната равносметка: Първо взехте заем от 16 милиарда лева, от които 10 милиарда вече са изтеглени. Днес искате нов заем от 1 милиард и 200 милиона лева, който през Гаранционният фонд ще отиде във Финансовото министерство, за да давате безлихвени заеми на управляваните от ГЕРБ общини, които по-късно ще бъдат опростени.

И всичко това се прави в навечерието на президентските избори, които трябва да бъдат спечелени на всяка цена от ГЕРБ.

Но тази печалба за една партия ще стане с парите на българските данъкоплатци.

При това е ясно, че падежите по плащанията и на двата заема – този от 16 милиарда, и днешният от 1.2 млрд. лева, са през 2022 година, тоест след 6 години, когато ГЕРБ със сигурност няма да управлява.

Сиреч колосалните и неаргументирани финансови задължения, поети от ГЕРБ сега, ще се плащат от други правителства…

Вчера премиерът Борисов бе на пролетния бал на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България.

И това ми дава повод да попитам: Не трябва ли премиерът така да стимулира българската икономика – и държавната, и частната, че тя да генерира средствата, които са необходими на нашата финансова система, а не държавата непрекъснато да затъва с нови и нови заеми за милиарди?

И когато финансовият министър отговаря на този мой въпрос, нека не забравя, че плащанията по лихвите на държавния дълг се удвояват и още от следващата 2017-та година, държавата ще понесе много сериозен удар, тъй ще трябва да бъдат осигурени 1 млрд. лева повече за лихви.

Накрая ще отбележа, че днес със заем попълваме Фонда за гарантиране влоговете в банките, вместо самите банки да осигурят заема от печалбата за миналата година, която е около 900 милиона лева.

Още повече, че Гаранционният фонд не е правителствена институция, той е в банковата система.

И главната работа на министъра на финансите е не да решава проблемите на Гаранционния фонд, а да се грижи за реализацията на Бюджет 2016.

Изказване на депутатът Велизар Енчев от трибуната в НС

Материалът Велизар Енчев към управляващите: Държавата влезе в дългова спирала е публикуван за пръв път на Vestonosec.bg.

Социалистът обяви, че Министерството на финансите не било дало никакви разчети. Гечев предупреди, че става въпрос за изключителен натиск върху държавния бюджет.

Заемът щял да се връща до 2020 г., а в последната година трябвало да се върнат над 40% от него. Връщането на този дълг съвпадал и с връщането на 16-милиардния дълг, взет преди време от кабинета. Червеният депутат е недоволен, че депутатите трябва да одобрят и втори заем освен този от 300 милиона евро – в същият размер. Така общо държавата взема нов заем от 600 млн. Евро, според него.

Кажете каква е лихвата, настоя още Румен Гечев и допълни, че увисваме на световните финансови институции.

Ако сме имали фискален резерв от 11 милиарда лева, както обяви финансовия министър преди време, защо вземаме нови заеми, продължи с въпросите Гечев.

Според министърът на финансите Владислав Горанов идеята на подобно гаранционно споразумение, а не поемането на дълг, е да даде възможност Фондът на доста ниски ценови равнища да се финансира, като по този начин се намали косвения натиск върху банковата система, която ще обслужва този дълг.

По думите му рисковете за държавата били пренебрежимо малки. Искаме ли да увеличим капаците на Фонда за гарантиране на влоговете, попита Владислав Горанов.

Владислав Горанов:

Няма как да имаме 46 млрд. гарантирани влогове и да нямаме инструментариум, който да ги обслужва, да нямаме работещ механизъм

Ако имахме работещи механизми в законодателството, може би нямаше сега да водим този спор, когато фалира КТБ, заяви Горанов.

Според него банките щели да връщат парите от заемите, а опонирането на предложението му било безотговорно отношение към влоговете на гражданите.

Депутатът от ГЕРБ Станислав Иванов призова опозицията към по-умерен дебат, за да се свърши нещо в тази държава. Според Петър Славов от РБ нямало да се води този дебат, ако не била фалирала КТБ.

Материалът Румен Гечев: Държавата взема нов заем от 600 млн. евро е публикуван за пръв път на Vestonosec.bg.

Два милиарда евро нов дълг за страната беше реализиран в понеделник, като от финансовото министерство обявиха, че е постигната изключително добра доходност.

„Когато гледаме доходността, която е постигната, трябва да направим едно сравнение какви са лихвените нива в момента в еврозоната. Ако изходим от това, че основната лихва на Централната европейска банка е 5 стотни от процента, депозитната лихва е отрицателна – 0,4%, тогава ще видим, че доходността, която ние сме постигнали на пазарите, е сравнима с риска, който носят нашите книжа, с кредитния рейтинг на България. Аз лично смятам, че инвеститорите въобще не могат да са недоволни, тъй като в сравнение с цените, които са в момента в еврозоната на подобни ценни книжа нашата доходност е достатъчно висока”, обясни Григоров.

Като намерение за използване на дълга беше обявено, че парите ще отидат за покриване на бюджетния дефицит, за изплащане на стар дълг, както и за заделянето на резерв, който да послужи при необходимост след оценка на активите на банките.

Изпълнителен директор на Агенцията за кредитен рейтинг смята, че от икономическа гледна точка един държавен заем би трябвало да се инвестира така, че да доведе до икономически растеж и от него да дойдат средства, които да послужат за погасяване на заема с лихвите.

„От тази гледна точка това, което е обявено в момента, нито една от тези три цели сама по себе си не води до икономически растеж”, коментира експертът.

Според Григоров добрата новина е, че няма да се наложи банковата система да бъде подпомагана от държавата.

Материалът Експерт: Новият ни външен дълг няма да доведе до икономически растеж е публикуван за пръв път на Vestonosec.bg.

7-годишните облигации са на цена от 98,192 евро за 100 евро номинал, при лихвен купон от 1,875% и спред от 185 базисни пункта над осреднената цена на лихвените суапове (доходност 2,156%), докато траншът от 12-годишни

облигации е пласиран при цена от 98,237 евро за 100 евро номинал при лихвен купон от 3,000% и 235 базисни пункта над осредната цена на лихвените супове (доходност 3,179%).

BNP Paribas, Citi, JP Morgan и UniCredit действаха като водещи мениджъри на сделката.

Възползвайки се от благоприятните пазарни условия в резултат на мерките за количествени улеснения, обявени след заседанието на Управителния съвет на ЕЦБ миналия четвъртък, водещите мениджъри и емитентът взеха решение да предприемат стратегия за бързо осъществяване на трансакцията в рамките на един ден. При отварянето на работния ден в Лондон бяха обявени първоначални ценови насоки за 7-годишния транш в размер на 205 базисни пунта над осреднените 7-годишни лихвени суапове и 245 базисни пункта над осреднените 12-годишни лихвени суапове за 12-годишните облигации, пишат от Министерството на финансите.

Новите облигации предизвикаха засилен инвеститорски интерес, като комбинираният обем надвиши 2,6 млрд. евро до 11.45 часа по Гринуич. В резултат на това първоначалните ценови насоки бяха ревизирани надолу, като бяха разпространени ориентировъчни цени в размер на 195-200 базисни пункта над осреднените лихвени суапове за 7-годишните облигации и 240 базисни пункта над осреднените лихвени суапове за 12-годишните облигации. Обемът на заявките демонстрира устойчивост към ревизираните по-ниски цени и продължи да нараства до 13.30 часа по Гринуич, когато приемането на заявки беше преустановено. Окончателните спредове бяха установени на 185 базисни пункта над осреднените лихвени суапове за 7-годишните облигации и 235 базисни пункта над осреднените лихвени суапове за 12-годишните облигации, се казва още в съобщението от ведомството на Владислав Горанов.

Окончателните обеми на транша бяха определени скоро след това съответно на 1,144 млрд. евро и 850 млн. евро. Обемът и качеството на поръчките дадоха възможност на Република България да постигне максималния комбиниран обем, поставен като цел преди трансакцията.

Окончателните поръчки достигнаха 2,1 млрд. евро, заявени от 195 инвеститори за 7-годишните облигации и 1,5 млрд. евро от 155 инвеститори за 12-годишните облигации. Регистрирано беше търсене от територията на цяла Европа, като и за двата транша водеща позиция имаха инвестиционни фондове и банките.

Трансакцията е най-мащабната сделка в евро за региона на CEEMEA (Централна и Източна Европа, Близкия Изток и Африка) за тази година до момента и първата емисия на държавен дълг в евро от обявяването на новия пакет от стимулиращи мерки на ЕЦБ от миналата седмица. Следва също така да се отбележи, че при 7-годишните облигации

България регистрира най-ниския лихвен купон, постиган от държавата на международните капиталови пазари. След тази трансакция броят на емитираните от Република България облигации на международните капиталови пазари достигна седем, в резултат на което беше допълнена евровата бенчмаркова крива на държавата.

Материалът България с нов заем от 1.994 млрд. евро е публикуван за пръв път на Vestonosec.bg.