Мая Манолова коментира вкарания вчера проектозакон от ГЕРБ за теглене на дълг в размер на 10 млрд. евро. Ето какво написа тя.

„Снощи в 17,58 ч. ГЕРБ вкара в проектозакона теглене на дълг от МВФ в размер на 10 млрд. ЕВРО. Борисов и Горанов знаят ли? Да обяснят!

Незабавно трябва да бъдат изслушани премиерът Борисов и министърът на финансите Горанов в парламента

В събота в 17:58 ч. в деловодството на парламента е внесен ЗИД на Закона за държавния бюджет за 2020 г. Автори са Менда Стоянова и група депутати от ГЕРБ. В тази кризисна ситуация актуализация на бюджета според правителството се налага, но начините, по които се прави, са непрозрачни и с това будят тревога.

Тревожното в този законопроект е, че той предвижда шоков дълг на българските граждани от 10 млрд. ЕВРО не просто към международните финансови пазари, а към МВФ. Освен това изисква намесата на независимия регулатор БНБ като фискален агент по теглене на дълга от МВФ. И всички това не се предприема, предлага и обяснява публично от премиера Борисов и финансовия министър Горанов, а от депутати от ГЕРБ.

В чл. 68, ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавят думите „както и външен държавен дълг чрез заеми от международни финансови институции, включително за финансиране на проекти и програми“. Това предложение звучи относително безобидно, ако остане само в този си вид. То допуска, че правителството не може да получи 10 млрд. дълг само на финансовите пазари и трябва да се обърне към международни финансови институции. Създава се обаче и нов чл. 68а: „Чл. 68а (1) Българска народна банка може да предоставя кредити на държавата за сметка на покупки на специални права на тираж от Международния валутен фонд…”

С други думи, Менда Стоянова предлага да се търси помощ от МВФ за първи път от 27 април 2007 година, когато фондът се оттегля от ролята си на кредитор и партньор при определяне на макроикономическата политика на България.

Този ход на ГЕРБ предизвиква вълна от въпроси и основателни съмнения:

1. Защо законопроектът се внася в последните възможни 2 минути от срока, от депутати от ГЕРБ, а не от правителството на Борисов и от финансовия министър Владислав Горанов, при положение, че Държавният бюджет и актуализациите му могат да бъдат внасяни в парламента само от правителството?

2. Защо премиерът Борисов и Менда Стоянова във вчерашните си публични и медийни прояви не информираха обществеността за тези готвени промени и за намесата на МВФ в процеса? Знае ли Борисов за тях? Знае ли Горанов за тях?

3. Колко ще е тежко бремето на дълговото робство за гражданите: за какво са нужни още пари, при какви лихви и условия, (след уверенията, че към 31 март салдото на България е положително с 1,2 млрд. лв.), колко от тях ще стигнат до всеки обикновен български гражданин и до бизнеса, който се въздържа да ползва мярката „60/40” и средствата от нея още не са оползотворени?
4. Защо не беше публично и медийно обяснено още вчера, на широката общественост, че ще се иска дълг от МВФ? Подобни дългове се свързват с репутационни рискове и рестрикции на всички публични разходи? А икономии правителството не е обявявало.

5. Как ще се отрази подобен дълг върху следващото правителство и стабилността на държавата и целенасочено ли се залага тази мина от Бойко Борисов на следващото управление?

Разумът и политическият морал изискват премиерът Борисов да постигне широко надпартийно съгласие за подобен огромен дълг от 20 млрд. ЛЕВА – от президента, през експертната общност, бизнеса и институциите, до опозицията и неправителствения сектор.

Призоваваме президентът Румен Радев да свика КСНС по повод на задлъжняването на България в обем, непознат за последните 3 десетилетия от началото на прехода – институциите трябва да гарантират пред гражданите, че подобен колосален дълг няма да застраши финансовата стабилност на страната в близка и по-далечна перспектива.“

Материалът Мая Манолова: Румен Радев да свика КСНС по повод на задлъжняването на България в обем, непознат за последните 3 десетилетия от началото на прехода е публикуван за пръв път на Vestonosec.bg.

Два милиарда евро нов дълг за страната беше реализиран в понеделник, като от финансовото министерство обявиха, че е постигната изключително добра доходност.

„Когато гледаме доходността, която е постигната, трябва да направим едно сравнение какви са лихвените нива в момента в еврозоната. Ако изходим от това, че основната лихва на Централната европейска банка е 5 стотни от процента, депозитната лихва е отрицателна – 0,4%, тогава ще видим, че доходността, която ние сме постигнали на пазарите, е сравнима с риска, който носят нашите книжа, с кредитния рейтинг на България. Аз лично смятам, че инвеститорите въобще не могат да са недоволни, тъй като в сравнение с цените, които са в момента в еврозоната на подобни ценни книжа нашата доходност е достатъчно висока”, обясни Григоров.

Като намерение за използване на дълга беше обявено, че парите ще отидат за покриване на бюджетния дефицит, за изплащане на стар дълг, както и за заделянето на резерв, който да послужи при необходимост след оценка на активите на банките.

Изпълнителен директор на Агенцията за кредитен рейтинг смята, че от икономическа гледна точка един държавен заем би трябвало да се инвестира така, че да доведе до икономически растеж и от него да дойдат средства, които да послужат за погасяване на заема с лихвите.

„От тази гледна точка това, което е обявено в момента, нито една от тези три цели сама по себе си не води до икономически растеж”, коментира експертът.

Според Григоров добрата новина е, че няма да се наложи банковата система да бъде подпомагана от държавата.

Материалът Експерт: Новият ни външен дълг няма да доведе до икономически растеж е публикуван за пръв път на Vestonosec.bg.

7-годишните облигации са на цена от 98,192 евро за 100 евро номинал, при лихвен купон от 1,875% и спред от 185 базисни пункта над осреднената цена на лихвените суапове (доходност 2,156%), докато траншът от 12-годишни

облигации е пласиран при цена от 98,237 евро за 100 евро номинал при лихвен купон от 3,000% и 235 базисни пункта над осредната цена на лихвените супове (доходност 3,179%).

BNP Paribas, Citi, JP Morgan и UniCredit действаха като водещи мениджъри на сделката.

Възползвайки се от благоприятните пазарни условия в резултат на мерките за количествени улеснения, обявени след заседанието на Управителния съвет на ЕЦБ миналия четвъртък, водещите мениджъри и емитентът взеха решение да предприемат стратегия за бързо осъществяване на трансакцията в рамките на един ден. При отварянето на работния ден в Лондон бяха обявени първоначални ценови насоки за 7-годишния транш в размер на 205 базисни пунта над осреднените 7-годишни лихвени суапове и 245 базисни пункта над осреднените 12-годишни лихвени суапове за 12-годишните облигации, пишат от Министерството на финансите.

Новите облигации предизвикаха засилен инвеститорски интерес, като комбинираният обем надвиши 2,6 млрд. евро до 11.45 часа по Гринуич. В резултат на това първоначалните ценови насоки бяха ревизирани надолу, като бяха разпространени ориентировъчни цени в размер на 195-200 базисни пункта над осреднените лихвени суапове за 7-годишните облигации и 240 базисни пункта над осреднените лихвени суапове за 12-годишните облигации. Обемът на заявките демонстрира устойчивост към ревизираните по-ниски цени и продължи да нараства до 13.30 часа по Гринуич, когато приемането на заявки беше преустановено. Окончателните спредове бяха установени на 185 базисни пункта над осреднените лихвени суапове за 7-годишните облигации и 235 базисни пункта над осреднените лихвени суапове за 12-годишните облигации, се казва още в съобщението от ведомството на Владислав Горанов.

Окончателните обеми на транша бяха определени скоро след това съответно на 1,144 млрд. евро и 850 млн. евро. Обемът и качеството на поръчките дадоха възможност на Република България да постигне максималния комбиниран обем, поставен като цел преди трансакцията.

Окончателните поръчки достигнаха 2,1 млрд. евро, заявени от 195 инвеститори за 7-годишните облигации и 1,5 млрд. евро от 155 инвеститори за 12-годишните облигации. Регистрирано беше търсене от територията на цяла Европа, като и за двата транша водеща позиция имаха инвестиционни фондове и банките.

Трансакцията е най-мащабната сделка в евро за региона на CEEMEA (Централна и Източна Европа, Близкия Изток и Африка) за тази година до момента и първата емисия на държавен дълг в евро от обявяването на новия пакет от стимулиращи мерки на ЕЦБ от миналата седмица. Следва също така да се отбележи, че при 7-годишните облигации

България регистрира най-ниския лихвен купон, постиган от държавата на международните капиталови пазари. След тази трансакция броят на емитираните от Република България облигации на международните капиталови пазари достигна седем, в резултат на което беше допълнена евровата бенчмаркова крива на държавата.

Материалът България с нов заем от 1.994 млрд. евро е публикуван за пръв път на Vestonosec.bg.