На 4 май се навършват 117 години от убийството на българския революционер Гоце Делчев.

Георги (Гоце) Николов Делчев е един от най-значимите български революционери. Той е водач и идеолог на Българските македоно-одрински революционни комитети, по-късно известни като Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Национален герой в България. Роден е в Кукуш през 1872 година в семейството на Никола и Султана Делчеви. Неговите братя Милан, Димитър и Христо Делчеви също са членове на ВМОРО.

Материалът Отбелязваме 117 години от гибелта на Гоце Делчев е публикуван за пръв път на Vestonosec.bg.

Арменският геноцид, наричан още арменски холокост, е геноцид извършен умишлено и систематично от Османската империя по време на Първата световна война и малко след това над арменското население. Арменският геноцид се характеризира с масови кланета и насилствена масова депортация на над 1 000 000 арменци извършени от младотурските власти в периода 1915 и 1916 г.

Между 1895 и 1921 г. са избити 1 543 271 мъже, жени и деца, много други са изселени. Република Турция, наследник на Османската империя, възразява срещу използването на термина „геноцид“, за описване на събитията по това време, и не признава каквато и да било отговорност на турския народ или турската или османската администрация за тези събития. През последните години се засилват призивите в световен мащаб за международно признаване на арменския геноцид както и признаване от страна на турското правителство за случилото се. От 2007 г. 22 страни декларират официалното признаване на събитията от този период като геноцид, също както тях, тази гледна точка се приема и от повечето изследователи и историци.

Паметта на жертвите на арменския геноцид се почита всяка година на 24 април.

Материалът Навършват се 105 години от Арменския геноцид е публикуван за пръв път на Vestonosec.bg.

Навършват се 144 години от Априлското въстание, което избухва на 20 април стар стил (1 май нов стил) 1876 г. в Копривщица и е организирано от Българския революционен централен комитет.

Заради предателство въстанието избухва предсрочно на 20 април, по план е трябвало да започне на 1 май 1876 г. Подготовката му е осуетена от османските власти. От 95 въстанали села и градчета във въстанието участват едва около 10 000 мъже, въоръжени с огнестрелно оръжие.

Прибързаното обявяване на въстанието, подготвеността на османските власти за евентуален бунт, недостатъчното снабдяване с оръжия и неопитността на апостолите, тяхната несъгласуваност и пълната липса на международна заинтересованост, обясняват бързия му и кървав край.

Материалът Навършват се 144 години от Априлското въстание е публикуван за пръв път на Vestonosec.bg.

Днес ще бъде отбелязана 35-ата годишнина от кървавия атентат във вагона за майки с деца. Това е най-големият железопътен атентат в българската история по брой на жертвите. Извършен е на 9 март 1985 г. с взривно устройство, поставено във вагона за майки с деца на влака Бургас – София. Същият ден избухва взрив и в кафе-сладкарницата на хотел „Сливен“ в град Сливен.

Бомбата е с часовников механизъм, а часът е разчетен да съвпадне с навлизането на влака в тунела „Гълъбец“ след гара Буново в посока София. Там паниката и липсата на достатъчно въздух биха довели до възможно най-голям брой жертви. Влакът обаче закъснява с две минути и взривът избухва на гарата, а не в тунела, където е било планирано.

Извършители, според обвинението, са членове на протурска терористична организация, свързана с протести срещу събитията, определяни като „възродителен“ процес.

Материалът Отбелязваме годишнина от трагедията на гара Буново е публикуван за пръв път на Vestonosec.bg.