Стефан Вълдобрев: Разрушаването на кино Сердика е краят на една романтична епоха

Следващите кадри не са за чувствителни хора, нито за истински филмови маниаци. Попаднах на този епизод съвсем случайно. За мен той е исторически. Да заснемеш края на легендарното кино СЕРДИКА е момент от особена важност – за архивите напред във времето. „Ново кино Парадизо“ е неповторим и единствен. Въпреки това тия дни ще направя и малък видео клип с моите кадри от разрушаването на кино Сердика (те са потресаващи) и музиката на Енио Мориконе.

Мисля, че си струва. Изумен съм, че никоя медия не е проявила интерес към това събитие. Знаете, че това е краят на една романтична епоха, нали? В дъното на един от фотосите, ще видите накамарените седалки – всеки от нас е седял на някоя от тях. Всеки е усещал магическия сноп светлина зад себе си, очаквал е шумът от мотора на прожекционната машина. Всеки е потъвал в картините от екрана. Най-големия в София.

Няма сантимент. Няма мелодрами. Животът продължава, филмите няма да останат без дом. Сигурно на това място ще построят нещо друго, нещо красиво. Но е някак тъпо да не отбележим подобаващо свършека на култовото кино Сердика, то заслужава. Събориха го набързо, изненадващо, някак подмолно – в неделя на обед ??? – (през отпуските сигурно наредбите за обществения ред не важат). Надвечер загасиха чудовищата и последната реплика на потния багерист беше: „Е па… бая работа свършииме днес!“

Текстът и снимките са от Фейсбук страницата на Стефан Вълдобрев. Заглавието е на редакцията.