ПОЛИТИЦИ, НЕ НИ ВКАРВАЙТЕ ВЪВ ВОЕННИ КОНФЛИКТИ!

 Tрябва да търсим единствено българския, национален външнополитически интерес и затова в така оформящия се конфликт между Иран и САЩ не трябва да предприемаме необмислени стъпки

Страстите и емоциите в реториката и политическите отношения между Вашингтон и Техеран вече са в своя вихър! След Ислямската революцията в Иран от края на 70те год.; десетилетия наред изграждания образа на големия Сатана (т.е. САЩ) в очите на мюсюлманите; ядрената сделка, от която Европа загуби много, и сега – убийството на ирански герой и борец срещу Ислямска държава Касем Сюлеймани – кутията на Пандора беше отворена…

Безспорно Д. Тръмп дава заповеди без да се консултира с никого, дори и със своите европейски партньори, като, меко казано, взривява няколкократно ситуацията в Близкия изток; налага санкции на Русия, Иран и дори Германия.

Явно този път американският президент реши да направи услуга на големите корпоративни кръгове в англосаксонския свят. Залогът всъщност е неговата лична съдба: преодоляването токсичната информационна кампания на т.нар. „импийчмънт“ и резултата от предстоящата предизборна кампания. Битката срещу милиардера М. Блумбърг е свързана с генерирането на огромни средства, а близките до президента бизнес кръгове са ориентирани до голяма степен към Израел и Саудитска Арабия., От друга страна, това беше услуга към радикално настроените „ястреби“ в Белия дом и Пентагона. Т.е. целите на американската провокация бяха две: финансови и вътрешнополитически…случай, който вече наблюдавахме с Венецуела!

А защо финансови – защото войните винаги са инструмент при циклични и фундаментални кризи – каквато неолибералният елит усеща, че наближава за Запада. Нужен е „рестарт“ на капитализма, който в момента практикува „икономика без изходи“ – печалби за един все по-богат и малък световен елит чрез спекулации и заграбване на ресурси на държави, дори като България. Така например ВСВ предотвратява поредната такава криза…и това днес е неоспоримо!

Накрая Доналд Тръмп поиска „милиарди долари“ от Ирак и заплаши да удари иранските обекти на културно наследство. Спомнете си как навремето Дрезден и Нагасаки бяха унищожени, как София беше бомбардирана без нужда…нашите и дори европейските политици често го забравят! При това Иран е люлката на човешката цивилизация; културните ѝ обекти са фундамент на световното историческо наследство, още повече предвид историческия генезис на европейците и на нас българите!

На второ място имаме ясна семантика, знак в световната геополитика – Ангела Меркел обяви спешно посещение в Москва, за да обсъди ситуацията с руския президент Владимир Путин. Германският канцлер е наясно, че Русия, ако не съюзник, то поне е близък партньор на Иран. Самият Путин успя да изгради образа на миротворец през годините. Така той се явява реалният победител в тази геополитическа битка, използвайки съвременния стратегията на „капана на Тукидит“ – двама се карат, трети печели….По-точно с всяка световна ескалация на напрежението се осъществява неизбежното сближаване на Германия с Русия – преплитането на технологии с ресурси и общ пазар, а Европа излиза от атлантическата хватка и се насочва към пазарите на Изтока, които изживяват икономически ренесанс!

На трето място, евентуалното блокиране на Ормузкия проток и вдигането на цената на петрола ще превърне отново Русия в големия печеливш; а САЩ страдат от кошмара на високия долар, имайки предвид дълговата криза и евентуалната им неконкурентноспособност пред Китай! Сега руският президент има реален шанс да заяви, че Иран е под закрилата на Русия. И тази защита може да бъде заложена в споразумение за взаимна отбрана между Русия, Китай и Иран, дори Индия, Турция…

В заключение: „Лошият“ за евроатлантиците Путин ще измъкне Тръмп от предварително изгубената война. В отговор Руската федерация вече може съвсем спокойно да поиска всичко: дори сакралната мечта на руския народ – изтеглянето на НАТО от руските граници и зони на влияние, т.е. мир. Паралелно с това силата на Вашингтон да проектира мощ в Близкия изток, когато всички мюсюлмани страстно ненавиждат американците, вече е нулева.

***

На този фон България безспорно трябва да прояви дипломатическа гъвкавост! Не бива клиенти на чужди държави от бившия соцелит отново да вкарват държавата ни в бъдещ конфликт (с неясен край) чрез необмислени думи и сравнения в стил междузвездни войни! За България е жизненоважно да бъде зона на мир и икономически просперитет! Контактна (икономическа) зона между Руската федерация, Китай и Иран, от една страна – и ЕС (от които сме част), от друга! Геополитическият ни ресурс – виждаме го с нереализирания Южен, а сетне и с Турски поток! Имаме ЕПЕП (Пътя на коприната) – китайски инвестиции; имаме руска газ; енергийни проекти; туризъм с туристи от Изток; железопътен транспорт до Китай – колко ли държави мечтаят за подобен геополитически ресурс, а на нас друг не ни и остана!

И накрая – за изтеклите 30 год. обществото възприе премиренческата теза, внушавана от чуждопоклонния „политически елит“, че сме твърде слаби, за да можем да бъдем независими…но нали за това воюваха нашите деди – за суверенна държава. Тя дори стана и царство! А сега сами се отказахме от жертвата им… В резултат обръщаме гръб на „заклетите врагове“ и заради криворазбрана блокова солидарност и материалния интерес на малка групичка хора търсим илюзорни заплахи и бързаме с епитети и слагачество. Не, трябва да търсим единствено българския, национален външнополитически интерес и затова в така оформящия се конфликт между Иран и САЩ не трябва да предприемаме необмислени стъпки, а да следваме своите (не чужди) интереси! Това не означава да превием гръб – а да не залитаме в крайности!

Коментар за www.vestonosec.bg на Д-р Георги Димов, патриотично движение „Народна сила“