144 години от турските зверства в Батак. Вестоносец припомня нелицеприятните факти.

Навършват се  144 години от зверствата на Баташкото клане и края на Априлското въстание.

На 16 май 1876 г. по нов стил (по стар стил на 5 май), турската редовна армия и башибозук потушава въстанието в Батак.

Баташкото клане продължава от 1 до 5 май (по стар стил), а за избиването на 5000 мирни жители, Ахмед ага Барутанлията получава отличия и повишение от султана.

Ахмед ага Барутанлията получава заповед от пазарджишкия каймакамин Али бей „да пресуши баташкия корен”, за да не остават живи свидетели на нечуваните злодейства. Оцелелите са отведени при училището и на дървения мост пред него става последното клане.

На 16 май родопското село осъмва сринато и опожарено. Изпепелени са 700 къщи, загиват около 5 хил. oуши от близо 7-хилядното население на Батак.

На 16 и 17 май Българската православна църква почита паметта на светите Баташки мъченици.

Тази година заради извънредната епидемична обстановка, съпътстващите възпоменателни събития са отменени. В тесен кръг и при строги мерки за безопасност, ще бъдат поднесени цветя пред всеки от баташките паметници, а в църквата „Света Неделя” ще бъде отслужена празнична вечерня.

За лишените от човешки облик деяния предават сведения Захари Стоянов в неговите „Записки по българските въстания“, а по-рано, почти веднага след събитията – американският журналист и военен кореспондент Джанюариъс  Макгахан, американският учен и писател Юджийн Скайлър, които потрисат цяла Европа и повдигат темата за“Източния въпрос“.

След посещение на Батак и околностите, Макгахан изпраща следните редове до Дейли нюз:

…Изведнъж дръпнахме юздите с възклицание на ужас, точно пред нас се издигаше грамада от черепи, смесени с кости от всички части на човешкото тяло, скелети почти цели, дрехи, човешка коса и изгнило месо, заразяваща миризма се разнасяше наоколо.

Всички скелети бяха облечени само с женски ризи, Те всички бяха жени и момичета. Преброих над сто черепа, без да включвам скритите под другите кости на страхотната грамада. Всички черепи бяха отделени от скелетите, всички скелети бяха без глави. Тези жени до една са били обезглавени. Процедурата била следната: турците хващали жената, съблича ли я внимателно по риза, оставяли на страна ония дрехи, които били ценни и всички украшения и скъпоценности, след което много от тях поемали грижата да я изнасилят, а последният я обезглавявал.

С навлизане в града ужасите пред Макгахан добиват все по-ужасяващи измерения.

Това което ни се стори маса от камъни и боклук под нас, бе в действителност грамада от човешки трупове, покрити отгоре с тънка наслойка от камъни и пръст, целият църковен двор е покрит с тях на височина от три до четири фута и ужасна миризма идваше от там.

От тази чудовищна гробница можеха да се видят подаващи се глави, китки, крака, стъпала и ръце. Малки къдрави главички се показваха там, малко краче, дълго колкото пръст, малки бебешки ръчички, протегнати, сякаш молеха за помощ – бебета, които са умирали, учудени от яркия блясък на сабята, деца, които са умирали сред писъци на уплаха и ужас…

По отношение на събитията в черквата „Света неделя“:

Приближихме към черквата и училището. Земята тук е покрита със скелети, по които висят парцали и парчета изгнило месо. Ако се съди по останалите стърчащи стени, училището е била обширна хубава сграда, годна за приемане на 200 или 300 деца.

Същото вижда и в училището.

Сега по камъните и боклука, които покриват пода на училището на височина от няколко фута, лежат костите на 200 жени и деца, живи изгорели между тези четири стени…

На няколко пъти Макгахан е на крачка да се откаже от разследването си и репортажите заради ужасът, който вижда, самият той споделя, че местата, които е видял са се запечатали в него до края на живота му.

Юджиийн Скайлър, един от спътниците на Макгахан споделя:

…Видях костите им, някои още с парчета месо по тях, натрупани в една низина откъм хълмовете, където ги глождеха кучетата. Нито една къща не е останала цяла в тази прекрасна долина. Дъскорезниците – градът е въртял значителна търговия с дървен материал и дъски, които се намирали покрай реката, са всичките изгорени и от осемтях хиляди жители няма и 2000 да са останали. Тук са погинали над 5000 души, голяма част от тях жени и деца и костите им, които са под развалините, и разлагащото се месо отравят въздуха. разпилени човешки кости, черепи, ребра, дори цели човешки скелети, глави на момичета, все още украсени с плитки от дълги коси, кости на деца, скелети, още покрити с дрехи. Тук видях къща, подът на която беше побелял от пепел и овъглени кости на 30 души, изгорени живи. Тук беше мястото, където селският първенец Трандафил е бил нанизан на копие и опечен и където сега е заровен; видях един трап, препълнен с разлагащи се трупове; един воденичен бент, изпълнен с подути тела; тук беше едно училище, в което двеста жени и деца, потърсили убежище вътре, били изгорени живи; тук видях и църквата и църковния двор, където още можеха да се видят около хиляда полуизстнили тела, които запълваха заградения двор и образуваха куп, висок няколко фута, където между камъните, които напразно са били нахвърляни отгоре за да ги прикрият, се виждаха ръце, крака и глави, които тровеха въздуха със своята смрад. След посещението ми по заповед на мютесарифа каймакаминът на Пазарджик бил изпратен в Батак с малко вар, за да улесни разлагането на телата и да предотврати избухването на епидемии. Ахмед ага, който е командвал клането, е бил декориран и повишен в чин юзбашия.

След репортажите, редица известни общественици и политици в цяла Европа вземат отношение по въпроса за българите в рамките на Османската империя. Наболелият въпрос за реформи в зверското управление на народите в империята добива все по-голяма гласност. Вековните партньори и защитници на мракобесния султанат в лицето на западните правителства също обмислят варианти за сериозни последствия след ужасите и страданието на невинните мъченици. В този момент след редица протести в европейските столици  Русия, Руската империя предприема стъпки по мобилизация на армията и започване на решителна война срещу Османската империя, която трябва да завърши с освобождаване на българските територии и народ.

144 години по-късно споменът за уродливото лице на зверствата е жив. Баташките мъченици са канонизирани за светци най-напред от Българската старостилна православна църква на 17 май 2006 година. 5 години по-късно Светия синод на Българската православна църква също решава да канонизира за светци Баташките новомъченици. На 3 април 2011 г. в храм-паметника „Свети Александър Невски“ по време на Света литургия, отслужена от негово светейшество българския патриарх Максим Български, новите български светци, избити през 1876 г. в църквата в Батак са канонизирани и от Българската православна църква.

В заключение трябва да обърнем внимание и да напомним, че към този момент официалната власт в страната все още не е определила официална дата за почит към жертвите.