С. Македония в ЕС? Нека бъде „Мера според мера“.

И.Михайлов

Политическите грешки и призраците от миналото се появяват всеки път, когато България има възможност да вземе твърдо отношение по най-свидния си исторически блян. Този за националното обединение на всички изконни български територии, включае Македония, Република Северна Македония или както и да се казва в днешни дни. Сянката на политическата глупост и долнопробното слагачество на чужди интереси отдалечи един народ в непрогледната бездна на делението, ненавистта, дори „Стокхолмския синдром“. Те се гаврят с теб – ти ги обичаш. Кой измежду всички начело на държавата ще удари твърдо по масата и няма да се оправдава с тъпи планове за добросъседство, европейски правила за комуникация и ала-бала?

Президентът-изгнаник Груевски чието потекло идва от виден български род в Македония използва Фейсбук, за да се упражнява върху България. Ясно е, че за титовите фантасмагористи няма неиздълбани дъна и падини, показват го със завидна лекота, всеки път, когато опитат да се правят на националисти. Мазната усмивка на Зоран Заев изчезва до две минути след срещите на „високо ниво“, а след това колелото продължава да се върти. Всичко, заради перспективата за Западните Балкани, която нашето правителство е приело като национална кауза? Супер, но на каква цена?

Ежесекундното унижение на най-старата държава в Европа, която никога не е сменяла своето име? Държавата, която е дала четмо и писмо на целия (нека да приемем общоприетото и също толкова спорно) „славянски свят“? Включае и на великата могъща Русия, блян и отправна точка на мислещите се за русофили у нас.  Държавата, която даде стотици хиляди свидни жертви, за да защити правото да бъде цяла по време на войните за национално обединение? Държавата, която обърна гръб на реките от кръв по времето на тези войни, за да угоди на новия си стратегически партнор по онова време, и да тласне сънародниците си в мръсните лапи на сръбската пропаганда? Страната, която първа призна правото на държавност на Македония, надявайки се, че това е началото на края на сърбоманщината покрай Охридското езеро? Или държавата, която на хартия казва, че няма да има компромис по отношение на език и история, но някак остава срамно пасивна в своята реакция…не на провокациите, а на глупостта, която ежесекундно бълва помийната яма от обречената на албанизация съседна територия?

На 6-ти май, денят на Храбростта и празник на Българската армия, премиерът Бойко Борисов заяви, че по европейски „устав“ ние имаме споразумение, което ако не се спазва, щяло да стане нещо… Нали е ясно, че когато дойде време да се гласува присъединяването на териорията със странното име, България ще гласува „ЗА“.  И това ще стане, защото играта отново не е нашата. Тя е на някой стратегически тъпир, за който е важно да се разпростира влияние, независимо на каква цена. Независимо от фейсбук постовете на един беглец, потомък на знатен български род и храненик на сръбската пропаганда.  Независимо от това, че вече две години същите исторически жрици на територията със странно име отклоняват въпросите, по които няма второ мнение. Независимо, че нашите историци също толкова пасивно мълчат и чакат. Какво чакат? Да станат Яне и Гоце, и да кажат, че наистина са бленували за българщината? Защо нямате самочувствие? Защо нямаме твърдостта, с която българските ръководители на тогавашното ВМРО вдигна на крак цяла Европа? Правото, историята, КРЪВТА е на наша страна, делото е право! Какво чакате? Да стане „най-обожаваният“ – Ванче и да каже, че пак би направил същото? Да заплюе европейските ви комуникационни оказиони и сервилна политика?

Повратностите на  съдбата от няколко години отново блъскат монотонно на нашата порта по отношение на най-свидното! Не веднъж сме се проваляли назад във времето с решенията и подхода за Македония. Ако днес, когато се казва, че стратегията за Западните Балкани е особено важна за България, то правителство и президент не могат да стоят отстрани като „Гаврошовци“, докато ренегати и глупци дърпат чергата и опитват да „измият кръвта“. Безцелното говорене в теорията на вероятностите дава време и поле за изява на нови грозни и срамни удари върху историята на нашата страна. Крайно време е да има ясна позиция по темата Македония, която да бъде неотклонна, освен ако нямаме малко по-далновидни политици, но такива не се открояват. Преди време из информационните канали с умерена тържественост рукна новината, че Албания е признала българско малцинство. Албания?! Бленуваща и бавно пълзяща към националистическия блян за достигане на териториите на Илирия. Защо, мислите го сториха? Защото знаят, че управниците в територията със странно име ще продължат с безумията, също така, както „черният двуглав орел“ ще преследва своето. И тогава някъде, когато и да се случи, измежду тесните вече изцяло албанизирани улици на Скопие, оглушавани от стройните минарета ще се появи гласът на разделението. Така, както се случи преди години в Косово. Тогава Албания вече ще има тактически и дипломатически коз, с който ще припомни на София законът, с който легитимира българското малцинство.

Каквато и да е играта за присъединяването на Западните Балкани, България има стратегическото предимство и историческата правда на своя страна. Заобиколките и дипломатическите маньоври трябва да бъдат заменени от далеч по-ефективната позиция, в която се казва, че членството на територията със странно име в Европейския съюз е в ръцете на София. И нищо повече.

Да бъде „Мера според мера“!