Кой искаше да сложи българските икони в раздел „Ислямско изкуство“ в Лувъра?

Изложбата със заглавие „Изкуство и култури в България (XVI – XVIII век)“ в парижкия музей „Лувър“ е отменена. До такъв развой се стигна, след као Светия Синод на Българската православна църква реагира подобаващо и отказа да даде разрешение за представяне на експонати свързани с периода на изложбата. 

До реакцията се стигна, след като  експерти от БАН изразиха мнение, че експозицията в Париж ще представи страната ни погрешно като „европейска Турция“, тъй като попада в раздел „Ислямско изкуство“.

Днес на среща министърът на културата Боил Банов се срещна с посланик Флоранс Робин, за да запознае страната с негативното мнение и решение на Българската патриаршия и БАН.

Според първоначалната идея, български икони трябваше да бъдат представени в раздела на „Ислямско изкуство“.

Възникват няколко въпроса.  Кой и как е определил мястото, на което трябва да бъдат изложени христианските реликви. Не за друго, а защото в днешния чувствителен свят откъм провокации срещу личноста, половата идентификация и религиозната принадлежност, това може да бъде определено и като нарочна провокация.

Защо такава меко казано безвкусна организация около експозицията е свързана с една от най-старите цивилизации на Стария континент, след като има достатъчно анали за историческата съдба на българския народ.

България е дала своя принос за духовното и културно развитие на голяма част от европейските народи. В такъв случай се питаме как е възможно безспорен авторитет като музеят „Лувър“ да прави исторически и фактологически грешки, въпреки, че съхранява голяма част от световното историческо наследство?

Реакцията от страна на БАН и Българската православна църква дойде навреме. Как обаче реагира министър Банов на обяснението на Н.Пр. Флоранс Робин, която заяви, че музеят дава възможност на страната ни да покаже българско изкуство през различни периоди от своята история, което не отменя забележителния гаф, в който христиански икони е трябвало да бъдат изложени в секция „Ислямско изкуство“. Тънкият момент, в който посланикът продължава идеята, че няма нищо нередно в първоначалния план. Реакцията на нашия министър се изразява с обединение около мнението, че най-важното е да бъде запазено доброто съттрудничество с музея „Лувър“. Да, това е много важно, но още по-важно е историческата памет да остане непокътната. Защото… по онова време нито империята, нито ислямската духовност е насърчавала създаването на какъвто и да е вид изкуство сред българското население. Непристъпните манастири, вкопаните църкви в земята, опожаряването на стотици храмове говорят достатъчно за историческата правдоподобност, която трябва да бъде водеща при организирането на изложба в центъра на световното историческо наследство.