141 години от подписването на Търновската конституция

На 16 април се отбелязваме Денят на конституцията на Република България.

На този ден през 1879 година Велико Народно събрание приема Търновската конституция.

Учредителното събрание във Велико Търново реално поставя началото на парламентарния живот в освободена България. То е свикано въз основа на Берлинския договор, като в него участват 229 депутати, Народните представители в Учредителното събрание изработват Търновската конституция и я подписват единодушно на 16 април 1879 година.

Търновската конституция е една от най-демократичните за времето си, отличава се с либерален характер, определяна е дори като „прогресивна“. За модел е ползвана белгийската конституция. Систематизираната съвкупност от правни норми, имащи най-висок ранг, които са определени в конституцията на Княжеството, закрепват социално-икономическите и политическите изменения, които излизат на преден план в месеците след Освобождението. Търновската конституция провъзгласява широки граждански права в нашата млада държава, премахвайки робството. Също така осигурява задължително и безплатно начално образование, свобода на печата и словото, право на гражданите да се сдружават, да създават обществени и политически организации, обявява неприкосновеността на частната собственост и създава условия за стопански и социален напредък, за да заеме България своето място в Европа.

Приетата в Търново конституция установява наследствена конституционна монархия с народно представителство, представено от еднокамарното Народно събрание. Предвижда демократична избирателна система с отсъствие на пряк имуществен ценз и участие в изборите на всички мъже, навършили 21-годишна възраст. Провежда принципа за разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна, като създава приоритет на монархическата (в случая) изпълнителната власт.