ДОКЛАДИТЕ В МОСВ ОБРЪЩАТ КЛИМАТА. ЯЗОВИР „ОГОСТА” СЕ ПЪЛНИ ПРЕЗ „СУХИТЕ” МЕСЕЦИ ОТ ГОДИНАТА. КЪДЕ Е ВОДАТА НИ?

България никога не е имала проблем с водните ресурси. Напротив! На нашата територия има всичко, от което се нуждаят хората, животните и растенията, за да водят щастлив и пълноценен живот (що се касае от природна гледна точка). В близкото минало по поречието на големите реки са се строяли съоръжения, които да събират големия воден ресурс от една страна, и от друга, те да служат като защита и превенция от наводнения. Днес всичко започва да прилича на пустош. Язовирите пресъхват, реките губят своето пълноводие, а след водната криза в Перник, редица други големи градове са в пред аварийна ситуация. Каква е причината? Климътът ли ни обърна гръб или можем да търсим обяснението някъде другаде?

Екипът на „Вестоносец” успя да събере информация за някои от водоемите, които са застрашени да повторят съдбата на язовир „Студена”. Свързахме се с хора, които от години наред алармират, че нещо не е наред, но реакция няма.

Ще представим някои данни и материали показващи моментното състояние на язовир „Огоста”, язовир „Бебреш”, както и долното течение на река Въча. Какво е общото? ВЕЦ…

В категорията на големите язовири влиза „Огоста” край Монтана. Някога, за да бъдат спрени редовните наводнения в тази част на Северозападна България, властта взема решение да се построи водоем, който да се използва като „изравнител”. С други думи да спира голямото количество вода през пролетните месеци, която в следствие на дъждовете и снеготопенето редовно наводнява територията от Монтана чак до Чипровци. Потопени са 3 села, а емблематично за изкуствения водоизточник е явлението при което в момент на безводие, до скоро на повърхността се показваше само върхът на камбанарията на потопената църква. Това бе до скоро… днес църквата е на десетки метри от водата. Причината? Според наши информатори тя е съвсем проста.

Под стената на язовир „Огоста” от няколко години функционира „ВЕЦ- Огоста”. Има и втора водна централа в лицето на „ВЕЦ-Кошарник”. Според данни от сайта на МОСВ общият обем на язовир „Огоста” е 506,000 млн.куб.м. Така нареченият „мъртъв обем се равнява на 90 млн.куб.м. Предоставяме и водните обеми според отчетите качени на сайта на МОСВ за предходната 2019-та.

В началото на 2020-та в различни фейсбук групи се появи видеоматериал, в който отлично се вижда, че емблематичната църква е изцяло извън акваторията на водоема. Ясен символ, че водата е многократно по-малко от това, което рибари и жители в Северозападния град са свикнали да виждат.

Официалната информация за ниското ниво на водата във водоема е работата на комисия, която е дала предписание през началото на миналата година да бъдат осъществени ремонтни дейности на стената.

Местните споделят, че материалът, от който е изградено съоръжението се състои от глина и чакъл. За запазване на нейната цялост се изисква постоянно да бъде поддържано ниво на водата, което да гарантира овлажняване. Това условие обаче лиспва от времето, в което започват да функционират ВЕЦ-овете. Нивото за денонощие спада с 15 см. Това прави около метър на седмица, а водосборният басейн е с внушителната площ от 948 кв.км. Единствената пауза, в която се забранява черпене на вода от язовира е размножителният период на рибата, обикновено за около месец. През юни работата отново е на лице.

Когато глината и чакълът започнат да изсъхват, в комбинация с вятъра и дъждовете ерозията взема своето. Подкопава се цялостта на защитното съоръжение. След предписанието на работната група, ремонтът трябва да бъде поет от местните данъци и такси, въпреки, че според рибарите от Монтана язовирът се стопанисва от „Енерго-Про”. Хората питат: Защо?

Ще опитаме да отговорим на този въпрос.

Правим справка от графика за използване на водите на комплексните и значими язовири, качен на сайта на МОСВ и забелязваме, че месеците юни и юли са записани като най-пълноводни за годината. През юни наличният полезен обем е 184,760 млн. куб.м. Използвани са 12,446 млн. куб м. Тези показатели имат връзка със следващия месец – юли, където язовирът според данните предоставени на МОСВ бележи още по-висок обем. Наличен полезен обем 202,040 млн.куб.м. Това дава основание за нуждите на централите и други промишлени захранвания да се изпомпа амбсолютния рекорд за годината, равняващ се по документи на 17,500 млн.куб.м.

Също така, пълноводието през месец Август, за сравнение с месеците, които чисто климатично предполагат обилни дъждове, също възбужда нашето съмнение. Този покачващ се обем ни накара да направим справка за количеството валежи на територията на Монтана за месец юли 2019. Снеготопенето отдавна е приключило, пролетните дъждове също, а централата е подновила работа. Намираме се в разгара на лятото, а обемът на язовир Огоста се покачва (по документи) ? Ето обаче какво показва справката за количеството валежи в монтанско през месец юли, които могат да са единствената причина за покачване на нивото на водата в язовира.

На 29 юли пада първият проливен дъжд, след месец време на изтощителна суша. Пораждат се резонните въпроси: Има ли грешка в данните? Кой я е допуснал? Защо е допусната? Умишлена ли е? Така или иначе звучи изключително несериозно летните месеци, при 30 дневна суша да предполагат покачване на нивото на водата на водоем с подобни размери.

Към месец януари 2020 гледката от язовир „Огоста” не е никак приятна. Снимковият материал, който предоставяме благодарение на нашите информатори показва отлично, че язовирът над Монтана следва стриктно стъпките на язовир „Студена”.

Основните въпросителни се състоят в това: Параван ли е предписанието за ремонт, според което язовирът не може да бъде в пълен обем и той изглежда по този начин, който виждате от видеото, докато ВЕЦ-овете продължават своята работа? Подават ли се грешни данни на МОСВ в съотношението за наличния полезен обем на водоема и използваната вода? Ако всичко в докладите е вярно, възможно ли е след есенните дъждове и паднал сняг, през януари 2020-а, водоемът да е на прага на своя „мъртъв обем” , заради грешно подадени данни ?

Продължаваме с още един язовир, който напоследък нашумя, заради скандала с водната криза – „Бебреш”. Врявата се вдигна едва в края на 2019-та, когато стана ясно, че Перник „остава на сухо”, заради критичния минимум в яз. „Студена” . Между другото, първите вестоносци отново бяха рибарите, които в риболовните групи във фейсбук от години насам пускат снимки с притеснителната тенденция водата в язовира да намалява. Последните материали са от месец, преди да гръмне бомбата с водния режим.

Темата бе достатъчно разисквана напоследък, затова отправяме вниманието си към „Бебреш”.

В близкото минало язовирът винаги бе в отлично състояние. Риболовът вървеше за радост на мераклиите, а вода не липсваше. Случайност или не, с появяването на „ВЕЦ-Бебреш” стръмните глинести брегове започнаха да стават все по-високи. Появиха се различни обвинения. Едното бе, че водната електроцентрала е виновна за състоянието на язовира, което провокира телевизионното интервю в национален ефир на бизнесмена Валентин Златев (който се оказа син на собственика на въпросния ВЕЦ – Васил Златев). В него той заявява, че кметът на Ботевград Иван Гавалюгов обвинява несправедливо в частност неговото семейство за състоянието на водоема, подтикван от користни политически цели. Със сигурност хората не се инересуват „кой крив и кой прав”, защото катастрофата от Перник може да сподели и техния град.

Основните въпросителни са: Имаше ли проблеми с нивото на водата в язовир „Бебреш” преди наличието на ВЕЦ ? От колко години контролът се упражнява с данни, качени на сайта на МОСВ, които не предполагат последвалата ситуация на безводие?

От ранната есен отново във фейсбук страница се появиха снимки, които показват истинска еко-катастрофа по долното поречие на река Въча, в близост до Кричим. Липса на вода и едва оцеляваща риба, която отчетливо се вижда на видеоклипа на съответния потребител споделил го в социалната мрежа.

ВИЖ ТУК

В момента долното течение на Въча се поддържа от количеството вода, което се подава от каскадата „Доспат-Въча”. Серия от язовири, на които са разположени „ВЕЦ”, „ПАВЕЦ” и други хидро – и електросъоръжения.

Основен въпрос: Има ли отношение екокатастрофата от снимковия материал с работата на хидро-енергийния комплекс?

През 2016-та на река Ботуня (общ. Криводол) местния ВЕЦ предизвика екокатастрофа. Експертиза на контролните органи е констатирала, че рибата в реката е измряла задушена от огромното количество тиня, което е изпуснато от централта

С оглед на всичко, което се случва, но не напоследък, а от години наред главните въпросителни са: Оказва ли влияние наличието на ВЕЦ по водоемите в страната? Правилно ли се стопанисват? Коректно ли се контролират? Кой и колко печели за сметка на хората, които си плащат на ВиК дружествата, но са на път да бъдат лишени от вода?

Автор: Екип Вестоносец