Няма как медийната свобода в България, колкото и да се влошава, да е по-зле от тази в Украйна и редица африкански страни
Три коментара към новината „България – на 113 място по свобода на медиите в света“
1. Класацията на „Репортери без граници“ е сбъркана! Докато не стане ясно колко експерти от България оценяват дереджето на медиите и каква е тяхната представителност, поредното пропадане на страната ни изглежда съмнително. Едно е да са 10 души, друго 50, а съвсем трето – 100. Да не говорим, че не ясно по какви критерии са избирани, от какви среди и т.н. И още нещо – всяка страна се оценява от собствените си експерти. Следователно, ако българските имат по-високи субективни очаквания за свободата на пресата, а черногорските – по-занижени, ето ти как Черна гора също изпреварва България. Няма как медийната свобода в България, колкото и да се влошава, да е по-зле от тази в Украйна и редица африкански страни.
2. Въпреки 1., ситуацията никак не е розова! Но проблемите не са само:
– „средата, доминирана от корупция и сблъсъци между медии, политици и олигарси, сред които и Делян Пеевски…, собственик на „Нова българска медийна група“, която притежава 6 вестника“, и
– Комисията за финансов надзор, която работейки като „медийно ченге“, „налага глоби, заповядва на журналистите да разкриват източниците си и ги спира да хвърлят повече светлина върху проблемите на банките и банковата система в страната“,
както информира „Дневник“.
Освен Прас-прес си имаме и Бойковизия и маса сервилни към властта вестници и сайтове, което е много по-страшно. Имаме и поне две дузини големи и по-малки електронни медии, пък и печатни, на хранилка от еврофондовете и държавата. Имаме регионални медии, изпаднали във феодална зависимост от кметове и местни бизнесмени. И т.н.
Само дузина независими сайтове бранят медийната свобода.
3. Време е за реални промени: силна обществена телевизия, независима журналистика в интернет, прозрачно разпределение на рекламата на държавата в медиите, професионално обучение по журналистика и силна медийна саморегулация!
Коментар на Иво Инджов от „Институт за модерна политика“
Последни коментари