Около 3000 ученици у нас изучават ислям в училище, 6000 деца учат православие

Около 3000 ученици изучават ислям в училище, докато около 6000 деца учат православие под формата на ЗИП и СИП.

Това заяви пред журналисти Коста Костов, главен експерт „Гражданско образование” в Министерство на образованието и науката.

Той участва в дискусия, посветена на проблемите на възпитанието в българското училище и изграждането на морални ценности сред подрастващите.

Костов съобщи, че в извънкласни дейности има още около 1 800 ученика, които изучават християнство, но че реално 1% от българските ученици изучават религия в училище.

Участниците в дискусията се обединиха около изказана от журналиста Горан Благоев теза, че новият закон за училищно образование дава достатъчно възможности за застъпването на предмета религия в училище, но според него той трябва да бъде промотиран.

По време на обсъждането бяха дадени за пример Румъния и Гърция, където предметът е въведен като задължителен. Коста Костов обясни, че това е „условно” казано, тъй като в тези страни предметът се предлага „задължително” от директорите на училищата и детските градини, докато при нас режимът е по-мек и дава възможност, ако бъде пожелан да бъде въведен.

Доц. Магдалена Маринова, преподавател от Великотърновския университет, заяви по време на форума, че религиозното образование е въпрос на национална сигурност. Тя изтъкна, че не е проблем това, че мюсюлманските деца учат ислям в училище – напротив. Според нея ще е страшно, ако го учат извън училище.

Маринова припомни, че страната ни е подписала още през 2007 г. в Толедо принципите за въвеждане на задължително религиозно образование на ЕС.

Според преподавателката предметът религия не се въвежда като задължителен в училищата единствено заради нежеланието за работа и некомпетентността на властимащите.

Доц. Костадин Нушев от Богословския факултет на Софийския университет заяви, че

съществува „педагогическия анархизъм” в системата на образованието и уточни, че вече има указание на Светия синод за провеждането на така наречените „православни детски лагери”, като е използван опитът на Хаджидимовския манастир.

По думите му това също е успешна форма на духовно възпитание, която трябва да се засилва. Пример в това отношение е община Елин Пелин, която ще получи подкрепа от богослови, които да осъществяват обучението на децата, тъй като се оказа, че там има само един магистър, който обаче бил недостатъчен.

Като друг положителен пример бе посочена община Кюстендил. Кметът Петър Паунов обяви, че от обучение по религия са обхванати малко над 800 деца на възраст от детската градина до пети клас включително или това са 30% от децата, които са в учебните заведения.